Господарят на дъжда [bg]

— Господин Пендълби, това е господин Фийлд.

Двамата се ръкуваха и дребосъкът се усмихна смутено.

— Господин Пендълби прегледа регистъра от 1918 и 1919, но без успех. Ако искате да му помогнете, вземете 1921, но мога да ви разреша да останете само час. Трябва да затварям. Господин Пендълби, можете да си тръгвате.

— Ще остана още един час.

— Добре. Ще се върна след час. Иначе можете да дойдете утре, господин Фийлд.

Жената излезе.

— На 1920 ли сте? — попита Фийлд.

Пендълби нервно подръпна мустака си.

— Благодаря за помощта. Много съм ви признателен.

Пендълби кимна, после стана и се скри между два шкафа. След няколко минути се върна с три дебели делови книги и обясни:

— Това е първата половина от 1920.

Фийлд взе горната книга, отвори я и се зачете.

Скоро установи, че най-лесно става, ако прокарва пръст по имената, за да е сигурен, че няма да пропусне нещо. Дори така беше трудно. В регистъра бяха вписани всички чужди граждани: всяко пристигане, заминаване или смяна на адрес. Гражданите на страните, управляващи концесиите, само показваха паспортите си при пристигане и не се налагаше официално да се регистрират. Останалите обаче — като руснаците — трябваше да минат през безкрайните дебри на бюрокрацията. Налагаше се да уведомяват граничната служба при всяка смяна на жилището си и при неспазване на това правило бяха заплашени от тежки глоби и дори затвор. Данните в регистъра се въвеждаха хронологично.

Някои имена фигурираха много пъти и повечето, макар и не всички, бяха на руснаци. Работата беше досадна.

Фийлд постоянно се хващаше, че пропуска, и се налагаше да се връща в началото на страницата. Достатъчно беше да срещне имената на Ирина Игнатиева и Наталия Симоновна поне по веднъж. След около половин час (само предполагаше, защото нямаше часовник) излезе и запали цигара.

Когато се върна, Пендълби вдигна глава и се усмихна, после продължи работата си.

Фийлд отново започна да чете: Марков, Александър, ул. „Жофр“ 47, за Харбин с влак. Джулиъс, Антъни, ул. „Бъблинг уел“ 27, за Кейптаун, южноафрикански паспорт н. 407681, със „Саравак“. В крайната колона срещу последното име някой бе написал: „няма намерение да се връща“. Следващият ред беше за Семтов, Владимир, ул. „Бъблинг уел“ 7с, за Харбин, връщане ноември или по-рано, когато приключи сделките си.

Когато служителката се върна, Фийлд беше стигнал до юни 1920 година. Трябваше да признае, че е прекалено уморен, за да продължи.

— Съжалявам, господин Фийлд. Елате утре, ако искате. Сега трябва да затварям.

— Разбира се. Кога отваряте?

— В осем часа.

— Ще дойда.