Господарят на дъжда [bg]

След втория път Фийлд заспа и когато се събуди, тя лежеше облегната на лакът и го гледаше.

— Колко е часът?

— Още малко и ще се съмне.

— Цяла нощ ли ме гледаш така?

— Не. Спеше много спокойно.

Той се обърна по гръб.

— Спах дълбоко. — Забеляза часовника на нощната масичка и се надигна да го види. — Пет часът.

Отново легна и се загледа в тавана. Светлината от една улична лампа огряваше ъгъла на стаята. Наташа коленичи в светлото петно до леглото.

— Имаш ли цигари? — попита той.

Тя извади една от пакета върху нощната масичка и я запали. Хвърли му друга през леглото, запали клечка кибрит и я поднесе към него. Постави пепелник от мидена черупка помежду им и запушиха мълчаливо.

Когато цигарите им догоряха, Наташа каза:

— Скоро трябва да тръгваш.

Отмести пепелника и легна до Фийлд. Той се обърна към нея, тя хвана ръката му и я постави върху корема си.

— Прегърни ме силно, Ричард.

— Уплашена си.

— Разбира се.

Последва дълго мълчание.

— Каквото и да казват, аз те обичах — прошепна тя.

— Как така „обичах“?

— Краят ще донесе облекчение и на двама ни.

— Какъв край?

Тя не отговори, затова той я обърна насила към себе си. Очите и лицето й бяха мокри от сълзи.

— Какво говориш?

Наташа го погледна мълчаливо в очите.

— Какво приказваш? — настоя Фийлд и стана от леглото. — За какъв край говориш? Какви са тези глупости?

— Просто съм уморена, Ричард.

Фийлд си пое дълбоко дъх.

— Аз също. И знаеш ли защо? Търся два призрака, Ирина Игнатиева и Наталия Симоновна, но не мога да намеря и следа от тях. — Той замълча, но тъй като тя не каза нищо, продължи: — А ти през цялото време много добре знаеш какви са били.

Тя запази пълно мълчание.

Фийлд заобиколи леглото и седна от нейната страна.

— Повтаряш, че мечтаеш да живееш във Венеция или Париж. Това може да се постигне. Можем да спрем Лу. Но първо трябва да ми кажеш истината.

Тя го погледна в очите, но по разсеяния й поглед личеше, че пак не я е убедил.