Господарят на дъжда [bg]

— Люис е може би най-богатият човек в Шанхай. Не му трябват пари.

— Алчност — настоя Маклауд. — Богатите обикновено са алчни. Ако обаче Люис има нещо общо с убийствата, трябва да внимаваме.

Фийлд видя собственото си недоумение, отразено в лицето на Капризи.

— Той е главният директор на „Фрейзърс“ в Шанхай, за бога — добави шотландецът.

— Преди няколко дни Люис ме заведе в един клуб… в един бордей — призна Фийлд.

— Кой? — поинтересува се Маклауд.

— „Деланси“. — Той се покашля. — Аз се измъкнах, но когато тръгвах, минах покрай стаята му.

— Сигурно е чукал някоя.

— Едно момиче. Китайка. Беше закопчана с белезници за леглото. Пищеше.

Тримата се умълчаха.

— Имаме нужда от повече доказателства — рече Маклауд и отвори вратата. — Ще се върна в управлението с другата кола.

Затръшна вратата и се отдалечи.

Капризи потупа шофьора по рамото:

— Към пристанището.

Когато тръгнаха, Фийлд попита:

— Защо е толкова уклончив?

— Нещата са сложни.

— Мислех, че сме се разбрали.

— Люис не е от поддръжниците му и едно обвинение за убийство… — Американецът леко подсвирна. — Моментът не е много подходящ, нали? Освен ако доказателствата не са железни, а случаят не е такъв. Не съм убеден, че Градският съвет ще одобри, ако един от кандидатите за комисар иска да тикне в затвора най-влиятелния шанхайски бизнесмен.

— Значи ще чакаме да се повтори, така ли?

Капризи въздъхна:

— Успокой се, Фийлд… или да те наричам Дики?

— Нямам нищо общо с него.

— Дики? Люис те нарича Дики.

— Държи се покровителствено.

— Гледай какви приятели си имал. Очарователни.

— Той не ми е приятел.

— Разбира се. Той е един надменен кучи син. Какво искаше от теб?

Фийлд въздъхна:

— Нищо.

На пристанището пасажерите от един току-що пристигнал кораб ги заоглеждаха любопитно. Дебелият митничар отсъстваше — бил на реката, както се изрази помощникът му — затова отидоха сами на „Саратога“.

Капризи не беше освободил въоръжения ескорт и това постигна ефекта, който целеше. Когато стъпиха на стълбичката, индиецът, когото бяха видели предишния път, скочи и изтича в капитанската каюта. Капризи потропа на вратата и след няколко минути се появи капитанът. Той също беше индиец, стар, дебел и брадясал. Явно го бяха събудили.

— Забавлявате ли се в Шанхай? — попита американецът.

— Какво искате?

— Да ви зададем няколко въпроса.

Капитанът ги заведе на мостика. Върху един навигационен уред имаше някакъв парцал и той избърса челото си с него.

— Заминавате в събота — каза Капризи.

Капитанът кимна.