Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Господарят на дъжда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Господарят на дъжда [bg]

Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:

Шанхай, 1926 година. Град на корумпирани британски чиновници, американски контрабандисти на оръжие, на руски принцеси и китайски гангстери. Град, в който хероинът се доставя от врата до врата и човешките съдби са стока за продан. Екзотично, покварено и пулсиращо от живот място, където всичко е възможно. За Ричард Фийлд този нов свят е шанс да избяга от миналото. Веднага след назначението си, полицаят е въвлечен в зловеща мистерия. Лена Орлов е млада руска емигрантка, намерена зверски убита. Взирайки се в дълбоките, мрачни тайни, отвъд блясъка на града, Фийлд открива друг свят. В него всичко има цена и човешкият живот е просто разменна монета. Тук най-низките човешки страсти са обсебващи, а животът е опасно удоволствие. Може би ключът към тайната е Наташа Медведев, съседка на убитата Лена? Но как Фийлд да се довери на жена, която се бори единствено да оцелее? И как да се влюби, когато следите сочат, че самата Наташа ще е следващата жертва? С „Господарят на дъжда“ преживяваме покварата и очарованието на големия град в най-реалните им измерения. Никой досега не е успял да опише Шанхай така — в целия му омърсен разкош. Според китайската митология за всичко в „другия свят“ си има служби или министерства. Най-важното от тях е Министерството на бурите и мълниите, управлявано от Господаря на дъжда. В убийствената лятна жега на Шанхай Господарят на дъжда стои над тъмните облаци в небето и управлява съдбините на града. Дъждът е в неговата власт и така той определя плодородието на земята и добруването на хората. Той е всемогъщ и капризен благодетел — или мъчител.
1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 ... 165
Перейти на страницу:

— Не.

— Просто си разочарован от нещо?

— Да.

— На всички ни се случва.

Последва дълго мълчание. Накрая Капризи остави чашата си и каза:

— Пита ме за Ал Капоне.

— Да.

— Капоне е най-известен, но той е започнал като подчинен на друг голям мафиот. Джон Торио. След въвеждането на сухия режим той започна да внася нелегално алкохол в Чикаго, когато кмет беше Големия Бил Томсън. Торио беше умен, образован и дипломатичен, не грубиян като Капоне. Целта му бе абсолютната власт. Даваше подкупи на всички полицаи според чина им. Подслушваше телефони. Който не работеше за него, оставаше в полицията, но постоянно срещаше спънки и колегите му страняха от него. Сухият режим бе общ враг. Всички в града смятаха, че е пълна лудост, и всички пиеха. Знаеш ли обаче какво? Когато духът е пуснат от бутилката, никой не се наема да го върне вътре. Джон Торио се оттегли миналата година в Италия. Знаеш ли колко имаше в банката?

Фийлд поклати глава.

— Трийсет милиона американски долара. Трийсет милиона за пет години. Никой мафиот не е спечелвал толкова много за толкова кратко време.

— Ти познаваше ли Капоне?

— Не.

— Защо тогава ми разказваш това?

— Опитвам се да ти обясня.

— Какво да ми обясниш?

— Ти не разбираш този град. Всеки е дошъл тук, за да избяга от нещо или да забогатее. Всички са чужденци и в това отношение тук е по-зле от Чикаго. Всеки идва, за да натрупа пари, и изборът е лесен. Могат да запазят почтеността си, да спестят малко, да се пенсионират в родината и да изживеят скромно дните си. Могат обаче да натрупат огромни богатства, ако просто си затворят очите и се отдадат на сънища за охолен живот.

— Не те разбирам.

— Искам да кажа, че заразата вече се е разпространила. Маклауд притежава нещо, което е безценно за този град. Избрал е да бъде честен, а не богат. Не ме питай защо, но той с цялото си сърце мрази корупцията. — Капризи избута чинията си встрани. — Той е последният шанс за спасение на града и ние с теб нямаме друг избор, освен да застанем зад него и да си вярваме.

34.

В три часа Чарлс Люис не беше във фабриката на улица „Юенмин“.

Маклауд не беше отишъл на заседанието, за да дойде с тях, но обеща да остави Капризи да задава въпросите. Фийлд беше в средната кола, Капризи — в първата. Придружаваха ги седем въоръжени полицаи. Този път обаче фабриката беше пълна и машините бръмчаха.

Пазачът ги заведе в стъклената кабинка на втория етаж на цеха и директорът, шотландец, ги посрещна там. Отдалеч личеше, че е нервен.

— Нещо за пиене? — предложи той.

Капризи и Фийлд отказаха и директорът си наля чашка бренди. Фийлд погледна полицая, застанал на пост до вратата. Маклауд се намръщи.

— Гордън Брейн — представи се директорът.

Подаде ръка, но Капризи сякаш не я забеляза. Брейн имаше дълъг нос с косми, стърчащи от ноздрите, и хлътнали бузи. Изглеждаше болнав.

— Какво стана снощи? — попита американецът.

— Ужасно съжалявам за това нещастие. Слава богу, че никой… е, така де…

Директорът седна и отпи глътка уиски.

— Никой, освен шофьора, чиито близки не гледат на случилото се толкова оптимистично като вас. В колко часа обикновено свършвате?

— В седем. Обикновено в седем. Но, разбира се…

— Какво?

— Снощи се обадиха на началника на охраната и му наредиха да затворим по-рано.

— По каква причина?

— Не са му казали, но…

— Но какво?

Брейн сведе поглед:

— Живеем в трудни времена, детектив. Работниците ни са китайци. Вдигат стачки, има протести. Казах, че не е нужно да се подчиняваме, не виждах причина… но имаме пълно доверие на този човек, който ни служи за свръзка със… нали знаете?

— С престъпния свят.

— Да. И той ни предупреждава… за болшевиките, за протестите. Много фабрики пострадаха, някои дори бяха опожарени, защото ръководствата им не са се поддали на заплахи…

— Искате да кажете, че сте постъпили храбро?

Брейн отново отпи глътка уиски и продължи:

— Нашият човек настоя веднага да освободя работниците и да се прибирам. Не ми каза защо, но беше силно разтревожен и го послушах.

— Не ви ли хрумна да се обадите в полицията?

— Мислех си, че ще отмине, че е от онези дребни неприятности, които се случват от време на време. — Директорът отново отпи и алкохолът сякаш му вдъхна увереност. — Условията за бизнес тук… не могат да се сравняват с Шотландия.

1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)