Кестеновия човек [bg]

— Въпросът не е дали Линус Бекер се смята за психичноболен или здрав, а във факта, че казва истината до деня, когато изведнъж си признава.

— Спри!

— Какво имаш предвид? — попита вече и Генц. Но Хес, вместо да отговори, продължава да цитира случая:

— В годината преди изчезването на Кристин Хартунг, Линус Бекер е задържан два пъти за неприлично поведение. Първият път е било в задния двор на общежитие в Оденсе, където няколко години по-рано млада жена е изнасилена и убита от партньора си. И второто — до Amager Felled, където десет години по-рано таксиметров шофьор убива жена и скрива тялото й в храстите. И в двата случая Бекер мастурбира на местата на двете стари престъпления, за което всъщност е бил задържан и получава леко наказание.

— И какво, доказва това?

— Това ни позволява само да предположим, че Линус Бекер е можел да отиде до мястото, където е изчезнала Кристин Хартунг веднага щом е чул за това по новините. Да, разбира се, ако нормален човек се държи по този начин, може да изглежда странно, но за пич с такива наклонности като Бекер, такова поведение е разбираемо.

— Да, но самият той не каза нищо по въпроса по време на ареста. А един невинен човек определено би го направил. Смешно е, че първият път, когато Бекер заговори за това, е когато анализирахме почвата по подметките на обувките му.

— Но може би не е толкова странно. Възможно е дори да не е мислил, че ще обърнете внимание на тези следи. В крайна сметка са минали три седмици и въпреки че лично не познавам Линус Бекер, мога да предположа, че той се е надявал никога да не се наложи да говори за манията си публично. Но когато са му представени резултатите от анализа на почвата, е бил принуден да каже истината.

Тулин се изправя.

— Въртим се в порочен кръг. Не разбирам защо трябва да смятаме обясненията на психопата за верни. Аз се връщам в министерството.

— Защото Линус Бекер всъщност е бил в гората. И точно по времето, което е посочил.

Хес изважда пластмасовия татко от вътрешния си джоб, изважда няколко разпечатки с извити краища и ги побутва към Ная. Тя успява да забележи, че това е същата папка, която бе видяла в ръцете на Хес в парка Один тази сутрин, когато той се върна от бягане.

— Цифровият архив на Кралската библиотека съдържа статии и снимки и аз открих това сред снимките, направени на местопрестъплението същата вечер. Първият екземпляр е илюстрация към репортаж, публикуван в таблоиден вестник ден след изчезването на Кристин Хартунг. А в останалите — близки планове.

Тулин разглежда разпечатаните екземпляри. Беше виждала първата снимка и преди. Тя почти се бе превърнала в икона, защото представляваше копие на една от първите фотографии, публикувани в пресата за случая с Кристин Хартунг. На него е изобразена залесена местност, където полицията, заедно с кучета, обсъждат план за намиране на изчезналото момиче. Те изглеждат мрачни, което подчертава сериозността на ситуацията в очите на читателите. На заден план журналисти, фотографи и зрители се тълпят зад полицейското ограждение, а Ная е на път да повтори, че губят ценно време. Но на следващата снимка тя го разпознава. Снимката е направена с техниката на пикселиране, а част от изображението е замъглено, но на друга, чертите от близко разположение на лицето се виждат ясно. Зад любопитната тълпа, почти напълно скрит зад гърбовете на другите зрители, някъде в третия или четвъртия ред стои Линус Бекер. Копието на снимката е уголемена и затова вместо очи той има черни дупки, но формата на лицето му и рядката белезникава коса не оставят никакво съмнение.