Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— По дяволите — каза той накрая.
Те вървяха мълчаливо до Аренал. Макарена се обръщаше от време на време да погледне Кварт, но никой не проговори. Нямаше какво да си кажат, а той не можеше да я попита дали срещата със съпруга й е била случайна или планирана от нея. Помисли си, че навярно никога няма да узнае.
— Оттук е минал той — каза най-накрая Макарена, когато стигнаха до реката.
Слязоха по широките стълби, които водеха до кейовете на Гуадалкивир, в подножието на древната арабска кула, наречена „Златна“. Нямаше никакъв вятър и сенките на палмите и декоративните храсти бяха неподвижни в лунната светлина.
— Кой? — попита той.
— Капитан Халок.
Тъмни и тихи, туристическите корабчета бяха закотвени към понтоните по пустия бряг. Черната вода отразяваше светлините на Триана на отсрещния бряг, свързани от ивици автомобилни фарове по мостовете „Исабел Втора“ и „Сан Телмо“.
— Това е било старото пристанище на Севиля, — каза Макарена. Носеше якето си на раменете и все още притискаше кожената раничка към гърдите си. — Само преди столетие тук щеше да има кораби на док… Останките от оживената търговия с Америка. Кораби плавали надолу по реката към Санлукар и Кадис, преди да прекосят Атлантика. — Тя тръгна напред и спря до едно стълбище, което водеше към тъмната вода. — На старите снимки се виждат какви ли не плавателни съдове — бригантини, шхуни, скифове — закотвени на двата бряга… Там са били рибарските лодки и лодките с бели тенти, които превозвали тютюноработничките от Триана до тютюневата фабрика. Всички кранове и складове били тук, на този кей.
Тя млъкна и се обърна към Пасео дел Аренал, модерния купол на театър „Маестранса“, съвременните сгради, които се издигаха между тях и кулата Хиралда, осветена в далечината, и Санта Крус, скрит от погледа.
— Било е гора от мачти и платна — добави той. — Това е виждала Карлота от гълъбарника.
Те тръгнаха по кея в сенките, хвърляни от дърветата в лунната светлина. Млада двойка се целуваше под една улична лампа и Кварт видя, че Макарена я наблюдава със замислена усмивка.
— Вие страдате от носталгия — каза той — по една Севиля, която никога не сте познавала.
Усмивката й се разшири, после лицето й отново се скри в сянката.
— Това не е истина — отвърна тя. — Познавах я добре и още я познавам. Чета и мечтая много за този град. Някои неща ми казаха дядо ми и мама. Другите знам просто инстинктивно. — Тя докосна китката си, където се усещаше пулса. — Усещам ги тук.
— Защо избрахте Карлота Брунер?
Макарена се забави за миг, преди да отговори.
— Тя ме избра. — Обърна се към Кварт. — Вярват ли свещениците в духове?
— Не съвсем. Духовете не подхождат на електричеството, на ядрената енергия… Или на компютрите.
— Може би в това е тяхното очарование. Аз вярвам в тях, или поне в определен вид духове. Карлота била романтична млада жена, която четяла романи. Живеела обгърната от пашкула на един изкуствен свят, защитена от всичко. Един ден срещнала мъж, истински мъж. Сякаш била ударена от гръм. За нещастие, Мануел Халок също се влюбил в нея.
От време на време минаваха покрай неподвижната сянка на някой рибар, цигарата му припламваше, краят на въдицата проблясваше и стръвта разплискваше спокойните води. Риби пляскаха върху паважа на кея, блестящи на луната, докато нечия ръка не ги прибере в кофата.
— Разкажете ми за Халок — каза Кварт.
— Бил тридесетгодишен, беден, втори офицер на един от параходите, които плавали между Севиля и Санлукар. Срещнали се, когато Карлота пътувала по реката с родителите си. Казват, че той също бил красив и предполагам, че в униформа е изглеждал още по-добре. Знаете, че това често е вярно за моряците, войниците…
Тя сякаш щеше да добави нещо, но остави изречението недовършено. Минаха покрай туристическо корабче, закотвено на кея, тъмно и тихо. Кварт успя да различи името му на лунната светлина: „Хубавица“.
Макарена продължи.
— Халок бил заловен да се навърта край оградата на Каса дел Постиго и прадядо ми Луис накарал да го уволнят. Използвал цялото си влияние, а то било значително, за да се убеди, че човекът няма да си намери никъде работа. Отчаян, Халок решил да търси щастието си в Америка. Карлота обещала да го чака. Съвършен сюжет за любовен роман, не мислите ли?
Вървяха един до друг и понякога стъпките им отново ги сближаваха толкова, че почти се докосваха.
За да заобиколи един железен кнехт (Нисък железен стълб, за който се привързват лодки — (Бел. пр.)) в тъмнината, Макарена се оказа съвсем близо до Кварт, докосна го за пръв път и като че ли изминаха векове, преди да се отдалечи.