Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
Друг християнин, който не виждаше противоречие между публично признатата си вяра и тайните ритуали на митраизма, беше предателят Лайгесак. Той ме заговори в края на угощението. Аз се държах студено с него, въпреки че беше член на митраисткото общество. Той обаче пренебрегна моята враждебност, хвана ме за лакътя и ме замъкна в един тъмен ъгъл.
— Артър ще загуби. Ти знаеш това, нали? — каза той.
— Не.
Лайгесак измъкна парченце месо измежду зъбите си.
— Във войната ще се включат още хора от Елмет — каза той. — Поуис, Елмет и Силурия — преброи той имената на пръсти, — обединени срещу Гуент и Думнония. Горфидид ще бъде следващият Пендрагон. Първо ще прогоним саксите от земята на изток от Рате, след това ще дойдем на юг и ще свършим с Думнония. Две години?
— Пиенето ти се е качило в главата, Лайгесак — казах му аз.
— А моят господар с готовност ще плаща на воин като теб. — Лайгесак ми предаваше предложение на Гундлеус. — Моят господар крал Гундлеус е щедър, Дерфел, много щедър.
— Кажи на твоя господар — казах аз, — че Нимю от Инис Уидрин ще си направи чаша от неговия череп, а аз ще й го осигуря. — Обърнах се и се отдалечих.
През пролетта войната отново пламна, макар и в началото да не беше много разрушителна. Артър беше дал злато на Енгас Мак Ейрем, ирландския крал на Демеция, за да нападне западните краища на Поуис и Силурия. Това принуди враговете ни да се изтеглят от северните ни граници. Самият Артър поведе една войска на запад, за да усмири Кадуи, който беше обявил земите на своето племе за независимо кралство. Но докато Артър беше в западна Думнония, саксите на Аел предприеха мощна атака срещу земите на Гърийнт. По-късно научихме, че Горфидид беше платил на саксите, така както ние бяхме платили на ирландците. Изглежда поуиското злато постигна повече от нашето, защото саксите направо заляха земите ни и принудиха Артър бързо да се върне на изток, оставяйки своя другар от детинство Сей да се разправя с татуираните воини на Кадуи.
Така в един момент саксите на Аел заплашваха да завладеят Дурокобривис, войските на Гуент воюваха едновременно срещу Поуис и срещу северните сакси, а бунтът на Кадуи, подклаждан от крал Марк от Кърнау, все още не беше потушен. И точно в този момент крал Бан от Беноик повика Артър в Арморика.
Всички знаехме, че крал Бан бе разрешил на Артър да дойде в Думнония само при условие, че ще се върне в Арморика веднага щом Беноик има нужда от него. Пратеникът на Бан твърдеше, че сега Беноик беше в смъртна опасност, затова крал Бан настояваше Артър да изпълни клетвата си и да се върне в Арморика.
Новината ни застигна в Дурокобривис. Някога Дурокобривис е бил богат римски град с разкошни бани, мраморна съдебна зала и хубав пазар, но сега беше бедна гранична крепост, която живееше винаги под заплахата на източните сакси. Сградите отвъд наземния насип около града бяха изгорени от хората на Аел и така си стояха. А вътре в крепостта големите римски сгради се рушаха. Пратеникът на Бан пристигна през нощта. Ние се бяхме събрали в една зала с арки в някогашните римски бани или по-точно онова, което беше останало от тях. Огънят гореше в една яма, издълбана в стария басейн. Пушекът носеше саждите към сводовете на тавана, където вятърът изсмукваше дима през едно малко прозорче. Ние вечеряхме, седнали в кръг на студения под. Артър въведе пратеника на Бан в центъра, където надраска груба карта на Думнония в прахта и след това пръсна червена и бяла мозайка, за да покаже къде бяха нашите врагове и къде приятелите. Навсякъде червените камъчета на Думнония бяха притиснати от белите. През деня бяхме водили сражение и едно копие беше цепнало дясната буза на Артър. Раната не беше дълбока, но цялата му буза беше покрита със засъхнала кръв. Беше се сражавал без шлем, защото забралото му пречело да вижда добре. Но ако саксът бе забил копието си два сантиметра по-нагоре и отстрани, щеше да прониже мозъка на Артър. Както обикновено Артър беше участвал в битката без коня си, тъй като пазеше тежките си коне за по-безнадеждни битки. Шестима от неговите конници всеки ден бяха на кон, но повечето скъпи и редки бойни коне Артър държеше навътре в Думнония, където вражите нападения не достигаха. Този ден след като Артър беше ранен, шестимата ни тежки кавалеристи разпръснаха саксите, убиха техния вожд и изпратиха оцелелите, които побягнаха на изток. Но на Артър му се беше разминало на косъм и ние бяхме много неспокойни. Пратеникът на крал Бан, старейшина на име Блейдиг, увеличи още повече нашето безпокойство.
— Разбираш — каза Артър на Блейдиг — защо не мога да дойда, нали? — и той посочи към пръснатите бели и червени мозаечни късчета.