Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
И аз вече бях един от тези избраници. Донесоха ми дрехите и оръжията, облякох се и тогава чух тайната парола на култа, която ми позволяваше да различавам другарите си в битка. Ако откриех, че се сражавам с друг митраист, трябваше да го убия бързо и милостиво, а ако такъв човек станеше мой пленник, трябваше да се отнасям към него с уважение. След като завърши официалната част, отидохме в друга голяма пещера, осветена с димящи факли. Там над един голям огън се печеше бик. Беше ми оказана висока чест, тъй като на угощението присъстваха много видни мъже. Повечето новопосветени трябваше да се задоволят с компанията на своите другари по оръжие, но за Дерфел Кадарн в зимната пещера бяха дошли най-могъщите и от двете страни. Там беше Агрикола от Гуент и двама от неговите силурски врагове — Лайгесак и един копиеносец на име Нейзиънс, който беше най-добрият боец на Гундлеус. Присъстваха и десетина от воините на Артър, няколко от моите хора, дори епископ Бедуйн, съветникът на Артър, който беше неузнаваем със своя ръждясал нагръдник, с меча на кръста и с войнишкото наметало.
— Някога и аз бях воин — обясни ми той, — и бях посветен, но кога беше това? Преди тридесет години ли? Беше много преди да стана християнин, разбира се.
— И това — махнах аз с ръка към пещерата, където отсечената глава на бика бе забучена на върха на един триножник от копия, за да може кръвта да капе върху пода, — всичко това не противоречи ли на твоята религия?
Бедуйн вдигна рамене.
— Разбира се, че противоречи — каза той, — но тези събирания щяха да ми липсват. — Той се наведе към мен и сниши гласа си до шепот. — Надявам се, че няма да кажеш на епископ Сенсъм, че съм бил тук?
Аз се разсмях при мисълта, че някога бих могъл да седна да споделям с гневния Сенсъм, който обикаляше цяла Думнония и бръмчеше като пчела-работничка. Той вечно осъждаше своите врагове, а приятели нямаше.
— Младият Сенсъм — каза Бедуйн с пълна уста, а по брадата му капеше кървавия сок от печеното, което ръфаше, — иска да ме измести и аз мисля, че ще успее.
— Ще успее ли? — викнах аз ужасен.
— Ами да, толкова силно го желае — каза Бедуйн, — и толкова усърдно работи. Мили Боже, как работи този човек! Знаеш ли какво открих онзи ден? Той не може да чете! Нито дума! А за да бъдеш висш духовник в църквата, трябва да можеш да четеш. И какво прави Сенсъм? Един роб му чете на глас и той научава всичко наизуст — Бедуйн мушна лакът в ребрата ми, за да се увери, че съм разбрал каква невероятна памет имаше Сенсъм. — Учи всичко наизуст! Псалми, молитви, литургии, писанията на отците, всичко наизуст! Боже мой — тръсна глава Бедуйн. — Ти не си християнин, нали?
— Не.
— Трябва да помислиш върху това. Ние може и да не предлагаме много земни удоволствия, но нашият живот след смъртта си струва. Никога не успях да убедя Утър в това, но се надявам, че ще успея с Артър.
Аз се огледах.
— Артър го няма — казах аз, разочарован, че моят господар не принадлежеше към култа.
— Той беше посветен — каза Бедуйн.
— Но той не вярва в Боговете — казах аз, повтаряйки думите на Оуейн. Бедуйн тръсна глава.
— Артър вярва. Как може човек да не вярва в Бог или в Богове? Да не би Артър да вярва, че ние сами сме се създали? Или че светът се е появил, ей така, случайно? Артър не е глупав, Дерфел Кадарн. Артър вярва, но вярва тихо, в себе си. Така християните мислят, че той е един от тях, или поне може да стане, а езичниците мислят, че е един от тях, така и едните, и другите с желание му служат. И помни, Дерфел, Мерлин обича Артър, а повярвай ми, Мерлин не обича неверниците.
— Мерлин ми липсва.
— Мерлин липсва на всички ни — каза Бедуйн спокойно, — но неговото отсъствие е и утеха за нас, защото ако Британия беше заплашена от разруха, той щеше да бъде тук и никъде другаде.
— Мислиш ли, че нямаме нужда от него сега? — попитах аз кисело.
Бедуйн избърса брадата си с ръкав и отпи от виното.
— Някои казват — каза той тихо, — че щеше да бъде по-добре, ако Артър го нямаше. Че без Артър щеше да има мир, но ако не е Артър, кой ще защитава Мордред? Аз ли? — той се усмихна при тази мисъл. — Или Гърийнт? Той е добър човек, малцина са по-добри от него, но той не е достатъчно умен и не може да взема решения, а освен това и не иска да управлява Думнония. Може да бъде само Артър и никой друг, Дерфел. Или по-скоро или Артър, или Горфидид. И тази война не е загубена. Нашите врагове се страхуват от Артър и докато той е жив, Думнония е в безопасност. Не, не мисля, че имаме нужда от Мерлин сега.