Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Момчето задържа погледа си върху него, сякаш го преценяваше, после внезапно се усмихна.
— Ама и вие сте умен, гос’дарю. Точно така си е.
На вратата на кабинета отчетливо се почука. Миг след това се появи Уитби с каменно изражение.
— Прощавайте, милорд, но пристигна съобщение. — Той хвърли неодобряващ поглед към изцапаното със сажди момче, седнало удобно върху един стол, който бе успял да се изцапа. — Да съпроводя ли… ъ… младия господин?
— Пратеникът от Уайтхол ли е?
Уитби кимна.
— Много добре. Кажи му, че ей сега ще го приема. И… кажи на децата, че веднага след това ще отида при тих.
Бавно и неохотно Уитби се запъти да предаде съобщението.
Посетителят на Морлънд кимна с благодарност.
— Доста е натоварено тук при вас, гос’дарю. Кат че ли имате много ваши задачи, с които да се оправяте. Тъй че най-добре да изчезвам. Но първо май трябва да ни кажа още нещо. Ония странните човеци хич не бяха единствените, които наблюдаваха къщата. Имаше и още един. Той пък беше англичанин, не чужденец. Че и доста хитър при това. Мислех, че е редно да знаете, гос’дарю.
Морлънд рязко стана. С бързо движение метна още една кесийка с пари на момчето, което я хвана с радостен възглас.
— Нямаше нужда пак, гос’дарю. Платено си е всичко как’о трябва.
— Но още не сме свършили цялата работа, Барнаби. Искам да предадеш едно послание от мое име. Нещо, което не бива да се пише на хартия. Ще можеш ли да го запомниш? И още по-трудно — да го забравиш — веднага щом го предадеш? То е за… ъ… онзи страхотен човек, когото спомена. Херцогът на, ъ… Уелингтън.
Лицето на хлапака се озари от широка усмивка, която подчерта изцапаните черти на лицето му.
— И още как! Че за една кесийка с пари, кат тез тук, мисля, че бих могъл да забравя и собственото си име! Така че, гос’дарю, давайте. Целият съм слух! И само чакайте щом мо’те момчета чуят, че съм разговарял с Великия мъж.
Чеси тъкмо тръгваше към херцогинята на Кранфорд, чиято покана за посещение беше почти заповед, когато Суидин застана на вратата.
— Питат за вас, мис. Той е навън, в алеята до къщата. Млад момък с тъмна коса. Съжалявал бил, че ви безпокои, но че трябвало да ви види, преди да замине.
Чеси постави олющената сребърна четка за коса върху тоалетката. Очите й срещнаха тези на Суидин в огледалото.
— Преди да замине ли?
— Прислужникът сви рамене.
— Заяви, че не издържа повече живота на „Хаф Мун Стрийт“ и тръгва по пътя на приключенията. Но преди това искал да поговори с вас.
Чеси свъси вежди.
— Едно слабичко момче, нали? С гъста, тъмна коса? Около деветгодишен?
Суидин се почеса по брадата.
— Горе-долу… Но кой…
Джеръми. Какво ли се е случило, че да се реши на такава отчаяна постъпка?
Чеси бързо тръгна към стълбището.
— Няма значение, Суидин. Ще поговоря с него.
Наетата карета бе спряла в тясната алея.
Чеси се огледа за момчето, което Суидин бе описал, но наоколо нямаше никой. След това забеляза, че вратичката на каретата е леко открехната.
— Джеръми? — Тя широко отвори вратичката и надникна вътре.
В дъното на купето се бе сгушила някаква фигура, почти цялата загърната в нещо като пелерина. Несъмнено е искал да скрие лицето си, докато тайно е напускал къщата на баща си, предположи Чеси.
Но при вида на триъгълната шапка тя вече не изпитваше никакви съмнения.
— Джеръми! Какво правиш тук? Нали нямаш намерение наистина да избягаш?
Фигурата леко се размърда и притисна още по-плътно ръце към гърдите. От движението триъгълната шапка се килна и почти изцяло захлупи лицето.
Чеси се намръщи от яд, че не може да го види по-добре.
— С мен можеш да говориш. Аз искам да ти помогна.
— На него няма да му липсвам — дочу се нисък, приглушен глас.
Чеси си помисли, че вероятно е плакал. Влезе в каретата, като търсеше най-подходящите думи, с които да го предразположи. Трябваше да намери начин и да убеди момчето да се върне у дома.
— Можеш ли… Искаш ли да ми кажеш какво се случи?
Едва различимата в сумрака, плътно обвитата фигура поклати глава.
— Добре, но…
Вратата на каретата се затръшна зад гърба й. Чеси се обърна и успя да мерне кочияша, който бързо мина напред. След секунди, седнал на капрата, той силно шибна конете.
Каретата бързо потегли. Чеси се спусна към вратичката, опита се да превърти дръжката и да я отвори, но разбра, че е заключена от външната страна.
33.
Тя подчини своите действия на инстинкта си.
Облегна се назад и наложи на тялото си да се отпусне и бързо започна да очертава тактиката си за атака. Неприятелят беше дребен, следователно трябваше да удари ниско. В коленете, например.