Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
— Ха. Да не би да има нещо общо с онази проклета книга, а? Казвах му, че дяволското нещо ще създаде повече грижи, отколкото си заслужава.
Чеси застина.
— Книга ли? — повтори тя тихо.
— Предполагам, че мога да ти се доверя, тъй като и без това си запозната с обичаите на Изтока. Разбираш ли, Морлънд е обещал да намери една книга, която да даде като подарък на китайския император. Много специална книга. — Той си прочисти гърлото. — Някакъв… еротичен наръчник.
Ръцете на Чеси се впиха в дървената облегалка на стола.
— Тайните изкуства на Жълтия император?
— Точно така. Виждала ли си я? — Тъмните вежди на Уелингтън изненадано се вдигнаха.
Чеси тъжно се изсмя.
— Да. Но беше отдавна. А обстоятелствата са такива, че и аз търся следите на същата книга. Баща ми е отвлечен и тя е откупът, който ми искат за да го освободят.
Докато говореше, в ума й се въртеше само една мисъл. Тони е знаел за книгата, но не й каза и думичка за това. Дали е кроял свои планове за безценния предмет? Да не би да е имал намерението да я използва, за да открие книгата?
Не беше възможно да е така!
Но съмнението, веднъж посято, пусна корени в съзнанието й и не бе лесно да бъде прогонено. Уелингтън свъси тъмните си вежди.
— Джеймс Камърън е отвлечен? Боже Господи, кога се случи това?
Поемайки дълбоко въздух, Чеси му разказа цялата история. Гласът й бе тих, ясен и равен. Само побелелите й, преплетени пръсти, издаваха вътрешната й тревога.
Когато приключи, Уелингтън тихо изруга.
— По дяволите, нещата доста се усложняват, не върви баща ти да умре заради проклетата книга, която Морлънд твърдо е решил да намери. Всичко е дяволски объркано, мис Камърън. Признавам.
Той рязко се извърна. Проницателните му сини очи изучаваха лицето й.
— Няма ли да се омъжиш за него? При никакви обстоятелства?
Чеси поклати глава.
— Ами ако тази история с баща ти бързо се разреши? Това би ли променило решението ти?
Чеси безпомощно разпери ръце.
— Не мога да кажа… Невъзможно е да се надявам…
— Остави аз да се тревожа за надеждата, мила моя. — Херцогът на Уелингтън й хвърли последен, преценяващ поглед, след което се обърна и по своя рязък начин закрачи към вратата. На прага се спря. — Желая ти приятен ден, мис Камърън. Скоро ще ти изпратя отговор. А дотогава… — Той се намръщи, от което чертите на лицето му съвсем се изостриха. — Не напускай къщата без придружител. Нито дори за минута. При никакви обстоятелства, ясно ли ти е?
— Ра… разбира се. — Чеси реши да не разкрива пред херцога своите необичайни способности да се защитава. Тревожеше се за безопасността на баща си, не за своята. — Ще постъпя, както ми наредихте.
Доколкото това съвпада с плановете ми, добави тя мислено.
— Много добре. Моите почитания.
Излезе от стаята като войн, започнал нова кампания. Чеси се зачуди какви ли сложни стратегии гради с острия си, буден ум.
Въпреки всички твърди намерения, в които сам Морлънд се убеждаваше, той не се отби в кабинета си, когато се завърна в дома си. Не повика и Уитби, за да му даде нарежданията си за дузината спешни неща, които изискваха да им обърне внимание.
Вместо това бавно се изкачи по широкото, вито стълбище, което го отведе до спалнята.
Отвори вратата и застана на прага.
Дълго се взира в колосаната бяла възглавница. Ръцете му се свиха в юмруци при мисълта за синьо-черната коса, разпиляна по белия лен.
Раната му пулсираше, но той не й обръщаше внимание. Болката, която го разяждаше, бе от съвсем друг вид.
Припомни си колко пъти бе сънувал Чеси в същото това легло. Припомни си безкрайните тъмни, пълни с горчивина нощи, когато си бе казвал, че трябва да я забрави, че сънищата му никога няма да се сбъднат.
Ръцете му се свиха в юмруци.
Опита се да не мисли за всички останали неща, за които бе мечтал години наред. Блянът му за къща, пълна със смях, навсякъде с ярки цветя и шум на топуркащи детски крачета.
Даде си сметка, че Чеси — засмяна, тъжна, любяща — неизменно е била в центъра на тези бленувания.
Майка на неговите деца.
Ноктите му се забиха в дървената рамка на вратата. Боже, беше прекалено хубаво, за да го помисли дори. Тя никога нямаше да се съгласи. И въпреки това не трябваше ли поне да направи опит да я спечели. Нищо че сърцето й я теглеше към далечния Изток.
Прокара ръка през меденорусата си коса.
Запита се дали винаги дълбоко в подсъзнанието му не се е спотайвала мисълта да я компрометира. Да направи така, че да няма друг изход, освен да бъде винаги с нея. Пое дълбоко въздух, когато се сети, че сега вече може да има дете, заченато в тяхната безразсъдна нощ.
Той се надяваше да е така. Мили Боже, с каква сила копнееше за това. За дете с теменужените очи на Чеси, с прелестната, внезапно появяваща се трапчинка на лявата й буза.