Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Усещаше как лумва огън по цялото й тяло.
— Виждаш ли… — Гласът му бе приглушен. — О, Боже, дори сега ме заслепяваш, обсебваш ме. — Той погали кадифената заобленост на налятата й гръд. Устните му жадно се впиха в нейните, сякаш искаха да я погълнат.
— Дай ми още, Чеси. Нека чуя стоновете на твоето желание; твоите сладки, едва чути нашепвания.
Мили Боже, тя се усети готова да отстъпи, да му даде всичко, което искаше. Ръцете му се заровиха по-дълбоко в косата й, като същевременно придържаха главата й.
С безкраен копнеж.
Целувките му я отвеждаха направо в рая.
Неподозиран рай, изпълнен с хиляди буйни усещания. Плътните му устни. Допирът на брадичката му. Горещото докосване на пръстите му.
— Омъжи се за мен, Чеси. — Гласът му бе суров и дрезгав. — Сега. Днес.
Чеси застина. Омаяна от копнеж, тя не откъсваше поглед от решителното му лице.
— Да! Само кажи „да“ — настоя той.
— Н-не.
— По дяволите. Не бъди глупачка!
Разумът и действителността бавно се върнаха. Заляха я като леден водопад. Значи това целеше той? Едва сдържа сълзите си.
— Не мога да се омъжа за теб. Няма да го направя.
Простенвайки, тя се отдръпна. Но не достатъчно бързо.
С пламнали очи той я сграбчи и я преметна през рамо. С крак отвори вратата и слезе по стъпенката, която кочияшът едва бе успял да спусне.
Чеси започна да се върти и да пищи, докато риташе с крака във въздуха.
Удряше го с юмруци по гърба.
Той не забави ход.
Тя бясно се бореше и размяташе крака, докато се мъчеше да се освободи.
Морлънд докосна триъгълната шапка, за да поздрави двамата коняри със зейнали уста, които не помръднаха, докато той и протестиращата му пленничка минаваха покрай тях.
— Ще те убия, Тони Морлънд! Ще те направя…
— Обещания, обещания, скъпа моя! И ако продължаваш да се съпротивляваш по този начин, ще изложиш на показ нещо повече от хубавите си глезени.
Чеси се въздържа да не изругае, опитвайки се да придърпа полата върху краката си.
Графът се изхили и намигна на втрещения слуга.
— Попрекали с пиенето, нали разбираш? Не може да носи, но настоява да пие, независимо от последствията. А това така я избива на любов, че сърце не ми дава да й откажа.
— Ще ти прережа гърлото! — изсъска Чеси, докато слугата ги гледаше ухилен. — Само почакай, дивако!
Тя се изви и подвикна на една слисана жена, чиято почтеност личеше дори от дрехите.
— Помогнете ми! Той не ми е съпруг! Морлънд вдигна безпомощно рамене, също обръщайки се към почтената дама.
— Разбира се, че не съм.
Този товар е вече омъжен. За жалост съпругът й, макар и богат, е вече на възраст и се оказа не точно, което е очаквала. Физически, нали разбирате? Така че прибягва до моите услуги за нещата, които той не може да й даде. И какво да направи джентълмен като мен, когато го молят така настойчиво? Пък и тя е толкова миловидна.
Достолепната матрона беше напълно скандализирана.
— Убийството е прекалено малко за теб! — просъска Чеси. — Ще умреш след бавни мъчения. С нож. Не, ще избера най-голямата игла. О, ще те накарам да съжаляваш, че си се родил, Тони Морлънд. Ще видиш!
Чеси продължаваше да се заканва, докато графът влезе в странноприемницата и тежко се заизкачва по стълбите, водещи към частния апартамент, който бе наел на втория етаж.
Затваряйки вратата с крак, той я метна върху огромното легло.
Съблече елегантното си кадифено сако с цвят на шоколад. Ръцете му посегнаха към вратовръзката.
— Какво… Какво правиш?
— Свалям си вратовръзката. След това ще си съблека ризата и…
— Няма да посмееш! Спасих ти живота, не помниш ли?
— И аз ще спася твоя, Чеси. Като се оженя за теб. Извикал съм свещеник и нося специално разрешение в джоба си. А ти, сладка моя, няма да напуснеш тази стая… това легло… докато не се съгласиш да ми станеш съпруга.
Чеси се разбунтува.
— Няма да го направя!
— Добре. — Развърза връзката и я захвърли. Ръцете му посегнаха към бричовете.
— Ще викам.
— О, да. От страст.
— Ще ритам. Ще… Ще те ухапя!
— Аз също. — Очите му станаха тъмносини. — Когато се заровя в теб, когато се гмурна дълбоко и те отнеса към зашеметяващата наслада. Помисли за това, Чеси. И колко хубаво ще бъде.
Тя откри, че не е в състояние да мисли за нищо друго.
Но лицето й бе решително.
— Не… Не мога. Не искай това от мен. Не разбираш…
Ръцете на Морлънд застинаха.
— Защо? Да не си омъжена вече?
— Не. Не е това, а…
— Тогава нищо друго няма значение — отсече той.
— Не си прав. Не знаеш…
— Какво да знам? Има ли нещо толкова важно, че да ни разделя?
Чеси пребледня.
— Кажи, де!
Тя преглътна. Пръстите й нервно мачкаха пухената кувертюра.