Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Сълзи изгаряха очите на Чеси. Решителният му глас бе цяло мъчение. Е, може би сега щеше да я пусне да си отиде…
Бавно започна да се премества по седалката към вратата.
Морлънд се обърна. В ръката си държеше пистолет, който студено се отразяваше на светлината, проникваща през скъсаното перденце.
— Съветвам те да не го правиш, скъпа. Ще стрелям, предупреждавам те. По-добре да ти счупя ръката, отколкото да лежиш премазана на пътя.
Чеси се вторачи в студения метал.
— Хайде сега — поспи. Има няколко часа до зазоряване.
Чеси се загърна в дрехата си, скована от ярост и безсилие. Да заспи беше последното нещо, което бе в състояние да направи.
И независимо от леденото мълчание на Тони, знаеше че той също не би могъл да заспи.
Чеси обаче заспа. Някъде на зазоряване едно силно друсване на каретата я събуди. Очите й светкавично се отвориха, но тя остана неподвижна, докато сърцето й лудо биеше в хладната, сива светлина на утрото.
Потрепери, когато върху й връхлетя порив на вятъра. Нещо грубо ожули бузата й.
Пелерината му. Усети твърдата яка — беше я завил през нощта.
Долови слабия мирис на кожа и лимонов сапун. Сладкият дъх на бренди.
Ароматите накараха тялото й да застине.
От дъното на каретата не се чуваше никакъв звук. Високата, тъмна фигура спеше; триъгълната шапка бе нахлупена над лицето, а дългите крака — опънати напред.
Чеси затаи дъх. Впрягът продължаваше да препуска. Изведнъж каретата подскочи.
Фигурата отсреща промърмори нещо и се извърна настрана.
Чеси бавно се приближи до вратата. Предупреждението на Триадата кънтеше в главата й.
Сега. Направи го, преди да се е събудил. Тя застана на вратата.
34.
Вратата се отвори с трясък. Вятър, прах и клонки се забиха в лицето на Чеси. И тогава усети желязната хватка около талията си.
Извика, когато той грубо я дръпна.
— Мисля, че дадох ясно да се разбере какво искам, палавнице! Стига вече с тази акробатика!
— Пусни ме-е-е! Баща ми…
— Баща ти не се нуждае от твоята помощ. Само усложняваш нещата.
Чеси се загледа в изсечените, решителни черги на Морлънд, които едва се различаваха в тъмнината. Ех, да можеше да му повярва!
— Какво искаш да кажеш? — Тонът й бе обвинителен. — Открил ли си нещо?
— Толкова малко ли ми вярваш?
— Отговори ми!
— Достатъчно ти казах! А ти ще стоиш настрана от тази работа. Прекалено опасна е. Просто ще трябва да ми се довериш.
— Да повярвам на теб? След като ме отвлече като най-долен лондонски обесник? — Тя се изсмя горчиво. — Няма да го направя.
— Нямаш избор, Чеси. Хайде, успокой се и се радвай на пътуването. Скоро пристигаме.
— Къде ме водиш? Предупреждавам те, че когато стигнем, ще вдигна врява до Бога. Ще разкажа на всички как си постъпил! Ще те накарам да се разкайваш за деня, в който…
Отвън долетя шумът от скърцащите колела на каретата и цвиленето на коне. Кочияшът се наведе и извика през прозорчето:
— Странноприемницата „Уайт Харт“, милорд.
Чеси не сваляше очи от своя невъзмутим спътник.
— Не, вече не ти вярвам и никога няма да ти вярвам.
Лицето на Морлънд бе непроницаемо.
— Жалко. Защото тогава, опасявам се, при нашето слизане ще настъпи голяма суматоха. — Той се приближи до нея. — А ти ще влезеш в странноприемницата, Чеси, любов моя, с мен. Доброволно или насила. — Ръцете му стискаха китките й.
Без предупреждение я придърпа към гърдите си. Устните му, жадни и горещи, покриха нейните. Разтвори устата й с език, после проникна навътре.
Чеси потрепери. В следващия миг, вбесена откри, че отговаря на целувката, че жадува за езика му, устните му…
— О, Боже, Щурче… — Едната му ръка я придържаше през гърба. С другата погали гърдите й.
Протестът й бе толкова тих, че тя едва чу гласа си. Истината бе, че и тя го желаеше.
— Как го правиш, изкусителке? Караш ме да забравям всичко и всички, когато си в прегръдките ми.
Той леко се раздвижи. Изведнъж дрехата му се разтвори и тя усети горещото му тяло.
— Т-Т-они… — Тя изгаряше. Пръстите му бяха настойчиви, изискващи. И някак си недостатъчно, защото тя желаеше още и още.
— Чеси! — Името й се отрони повелително от устните му.
Ръцете й се плъзнаха към врата му. Тръпнеща, тя се изви в прегръдката му, разтваряше се като прекрасно бяло цвете пред заслепителната сила на неговата страст.
Простенвайки, той зарови пръсти в косата й и сведе глава. Устните му поеха възбуденото зърно на гърдата й. Те се прегръщаха и докосваха е нестихващо желание. Чеси изви глава и извика от удоволствие. После усети горещ, влажен дъх. Кадифеният допир на неспокойния му, ненаситен език.