Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Чеси потрепери. Не беше се сетила за това. Затвори очи за миг. Когато отново ги отвори, те бяха изпълнени със съжаление.
— Разбира се, че ме интересува. Но тя ще преживее бурята. Веднъж сподели с мен, че елитът трепери от нейните укори. Просто я посъветвай… да се откаже от мен. Кажи й, че съм измамна малка авантюристка, която я е използвала, за да се промъкне в обществото. — Тя горчиво се изсмя. — Веднага ще й повярват. Хората обичат да вярват най-много на най-лошите неща.
Морлънд изруга.
— Има и други, за които трябва да помислиш. Елспет и Джеръми, например. Мълвата неизбежно ще стигне и до тях.
Чеси пребледня. Спомни си сериозното личице и възхищението в очите на Джеръми. Мили Боже, тя не искаше да му причини повече болка. Нещо й подсказваше, че той и без това я е опознал преждевременно.
— Ами ако носиш мое дете? — Гласът му бе гневен и груб.
Чеси почти припадна в ръцете му.
— Не си се сетила за това, нали? Боже, за никого друг ли не мислиш освен за себе си?
Можеше само да го наблюдава с пребледняло лице.
Дете? Дете с очи като сапфири? С тъмноруса коса, която се извива в непокорни къдрици, точно като неговата?
Сподави сълзите и отблъсна пръстите му.
— Но… Не може…
Морлънд процеди през зъби:
— Няма да позволя мое дете да бъде влачено по света, Чеси. Нагледах се на това в Португалия. Повярвай ми, видях неща, които… — Не довърши мисълта си.
— Моето дете — нашето дете — ще има корени, сигурност и цялата любов, която мога да му дам. И ще има майка и баща, които ще живеят под един покрив, по дяволите!
Чеси бе в състояние само да премигва от появилия се в гласа му гняв. Милостиви Боже, ами ако е истина? Ако…
Пребледняла, тя се дръпна и успя да се освободи от прегръдката му. Несъзнателно отпусна ръце и ги положи върху корема си. Не, не беше възможно! Такова нещо не можеше да стане само след една нощ!
Морлънд горчиво се изсмя.
— Не се надявай — отбеляза той сухо, сякаш четеше мислите й. — И по-изобретателни умове от твоя са били разочаровани при подобни надежди. Един път е достатъчен, Чеси. А смятам, че няма нужда да ти напомням, че снощи ти се отдадох до дъно — дадох ти себе си и семето си повече от един път. И ти ме взе, прие всичко, което можех да дам. Милостиви Боже, отново и отново.
Чеси притвори очи, безсилна пред горчиво-сладките чувства, които я заляха. Прималя й от спомена за неговите ръце по тялото й. Сети се за собствения си глас възбуден и бездиханен.
Думите му бяха истинско мъчение за нея и отекваха в главата й.
Дадох ти себе си и семето си.
Стисна слабите си ръце, опитвайки се да се пребори със сладката топлина на спомените.
Отново и отново. Надълбоко. Толкова надълбоко.
Но той заслужаваше много повече от безчувствен договор. А тя никога нямаше да се съгласи на брак без любов. Баща й бе опитал и в замяна можеше да й даде примера за един изпълнен с тъга живот.
Не, не бива дори да обмисля подобно нещо.
Чеси някак успя да вдигне брадичка. Лицето й бе изопнато и крехко като най-нежен порцелан.
— Тогава нека цялата вина падне върху мен. Както и отговорността. Така е прието в обществото, нали? Жената понася вината за такива неща.
— Но аз не приемам това, дявол да го вземе!
Тя потръпна, представяйки си колко ли подобни разговори е водил.
С майката на онези две чаровни и напълно безпомощни дечица, вероятно?
— Изслушай ме, Чеси…
Но тя не искаше да го слуша. Приближи се до звънеца и рязко го дръпна. Подозрително бързо Суидин подаде глава на вратата.
— Да, мис?
— Лорд Морлънд си тръгва — Очите й бяха студени и ясни като кремък.
Морлънд стоеше напълно неподвижен.
— Не прави това, Чеси.
— Изпрати го, ако обичаш, Суидин.
— Допускаш огромна грешка. — Морлънд все така не помръдваше.
Слънцето си играеше с косите му, обвиваше ги със светлина.
Странен цвят, помисли си Чеси, наподобява най-фината китайска коприна. Тя се взираше в него, запечатвайки блясъка на очите му, блясъка на косите му.
Здраво стиснатата челюст.
Спомени.
Те щяха да й останат. Освен ако той не бе прав и…
Без да пророни и дума, Морлънд стисна кожените ръкавици, обърна се и посегна към очуканата масичка зад себе си.
Рязко натика в неподвижните ръце на Чеси букет цветя.
— За теб са. С моите почитания. Покрай… разговора ни забравих да ти ги връча. Радвай им се. Ако продължаваш да държиш на тази лудост, няма да има къде да ги показваш, тъй като никой няма да те приеме в дома си. Дори херцогинята ще е безпомощна да ти подаде ръка.