Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Чеси не помръдна, докато вратата се затръшваше зад гърба му. Едва по-късно бавно поднесе цветята към лицето си и остави венчелистчетата да попиват горещите сълзи, които се стичаха по бузите й.
Гардении. Едри, нежни и красиви. Сигурно са му стрували цяло състояние…
Глупак. Окаян, проклет глупак…
Отново бе разбил бронята й.
Отново бе разбил сърцето й на малки парченца.
Чеси прегърна нежните ароматни пъпки. Сълзи блестяха по бузите й, докато гледаше с невиждащи очи към разнебитената ограда и неподредената задна градина.
Единствено чуваше тропота от ботушите на Морлънд, отекващ във фоайето, и затръшването на входната врата зад гърба му.
Все още виждаше изсечените черти на лицето му, докато се сбогуваше.
Дадох ти себе си и семето си.
Пръстите й стискаха стеблата на цветята. Едип път е достатъчен.
И Чеси откри, че се моли да се окаже точно така.
31.
Минути след гневното тръгване на Морлънд на вратата се потропа.
Бегъл поглед към лицето на Суидин бе достатъчен за Чеси да разбере, че нещата се влошават.
— Сега пък — херцогинята на Кранфорд. Изпратила е лакей да предаде, че иска да ви види.
Чеси едва успя да си поеме дъх.
— Не… Не мога, Суидин.
— Не ми прилича на човек, който бързо ще си тръгне.
В този момент чукалото на вратата започна отново да тропа. Мърморейки ядосано, Суидин се обърна и с тежки стъпки се отправи към фоайето.
— Ако пак е графът, ще го пусна да влезе. Вече не съм толкоз млад, колкото някога. А той е човек, който би ме ударил, ако…
Гласът му заглъхна, когато заслиза по стълбите.
Чеси чакаше, застинала на място. Стискаше здраво превъзходните гардении, докато Суидин отваряше вратата.
Дочу се рязък и заповеднически мъжки глас.
— Ще съм благодарен, ако мис Камърън намери време да ме приеме. Въпросът е от изключителна важност.
Чеси свъси вежди, веднага се досети чий е този глас.
Самият херцог Уелингтън? И то тук? Набързо пооправи роклята и приглади косата си. Но защо…
След това, припомняйки си думите на Морлънд, бузите й пламнаха. О, небеса… Херцогът бе видял… Той знаеше всичко!
Едва успя да се обърне, когато чу Суидин да приближава. Нямаше начин да отпрати херцога. Би било ужасно невъзпитано.
Доста напрегнато кимна на Суидин в знак на съгласие, след което отиде в салона и седна до прозореца.
Херцогът бе прям и решителен, както във всичко, което вършеше. Известно време изучаваше лицето й, а после пристъпи направо към въпроса.
— Идва ли той при теб?
Чеси не направи грешката да се престори, че не разбира за кого става дума.
— Да.
— И ти го отблъсна?
— Да.
— О, Боже, та ти си доста решителна жена, мие Камърън. Точно вчера казвах на мисис Арбътнот… Но това няма никакво значение. Правиш голяма грешка, като не приемаш предложението му, скъпа. Двамата заедно бихте се разбирали чудесно, убеден съм. И честно казано… При тези обстоятелства… — Той леко се изсмя. — Е, не мога да кажа, че имаш голям избор.
Ръцете на Чеси бяха отпуснати в скута й.
— Опасявам се, че тук грешите, Ваша светлост. Напълно грешите. Много скоро ще напусна Лондон. Но има причини… Неща, които засега ме задържат…
Той изсумтя.
— Хубави приказки, но не вършат работа, така да знаеш. Видях те. Лакеят ми те видя. Това означава, че поне още половин дузина хора са те видели да слизаш по стълбите на къщата на граф Морлънд в съвсем неподходящ час на утрото. Така просто не се прави! Мълвата ще е плъзнала из цял Лондон до пладне.
Лицето на Чеси пребледня, докато херцогът закрачи из неосветената стая.
— Не знам какво му става на проклетия глупак Морлънд след като завзехме Сиудин Родриго… Като че ли всеки момент ще експлодира. Най-добрият войник, когото съм имал, но много вироглав. А сега и това…
— Вината не бе негова, уверявам ви.
— Х-м-м. Той е грубиян и мерзавец.
— Въобще не е вярно. Беше… много внимателен.
— Внимателен ли? Бил е безразсъден и нагъл, изцяло незачитащ…
В очите на Чеси се появи странен блясък.
— Точно обратното. Неговото държане към мен беше и винаги е било безукорно.
Уелингтън извърна глава, за да прикрие беглата усмивка, появила се на устните му.
— В такъв случай не виждам какъв е проблемът, мис Камърън. Омъжете се за него! Омъжете се и го направете щастлив! Тогава може би най-после ще успея да го накарам да поработи и за мен.
Чеси кършеше ръце от отчаяние.
— Не… Не мога.
Херцогът присви очи.