Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Защото вече беше сигурна, че това не е Джеръми. Нито пък някои, който й мисли доброто.
Най-вероятно бе един от онези, които бяха отвлекли баща й. Единственият път за бягство бе вратичката откъм неговата страна. Молеше се и тя да не е заключена.
Пръстите на Чеси се свиха. Впрягът се движеше по-бързо. Тя също не биваше да губи време.
Премести се по-близо до сгушената фигура. Нарочно преправи гласа си — леко ядосан и гълчащ, с какъвто човек обикновено мъмри дете.
— Какво правиш, глупчо? Едно бягство с нищо няма да ти помогне. Особено пък с мен. Не бих могла да те придружа в приключенията ти.
С всяка дума тя се приближаваше по-близо до вратата. Още малко и ще достигне…
Погледна строго към загърнатата с пелерината фигура.
— Нареди да спрат каретата веднага! Ако ме оставиш да сляза сега, няма да съобщя на графа за безумния план, който си замислил. Но след малко няма да имам друг избор. Тогава няма да мога…
Все още говореше, когато скочи на крака и с рамо бутна вратата.
Цялата карета се разтресе от силата на удара. Стъклото издрънча; дръжката на вратата заподскача нагоре-надолу.
Но вратата не се отвори.
Обезумяла, Чеси посегна към нея. В същия момент тъмната пелерина се отметна и разкри прегънати колене и мъжки ботуши; лъснати ботуши от великолепна кожа.
Те с трясък стъпиха на пода и едно високо тяло се изправи, като се освободи от огромната пелерина с качулка.
Триъгълната шапка падна на пода.
— Ти!
Едни лазурни очи я гледаха предизвикателно.
— Пусни дръжката, Чеси.
В отговор тя забута по-силно, насилвайки вратата. Впрягът вихрено галопираше и калдъръмът кънтеше от трополенето на колелата.
— По дяволите, искаш да се пребиеш ли? Пусни дръжката ти казвам!
Твърди ръце сграбчиха раменете й и я дръпнаха назад, но Чеси беше добре обучена в самоотбраната, за да бъде повлечена лесно. Насочи обутия си в пантофка крак към глезена му и рязко натисна надолу, без да изпуска дръжката на вратата от ръцете си.
Морлънд изръмжа от болка, а лицето му пребледня.
Чеси си наложи да не се размеква и продължи бясно да тегли вратата.
Изведнъж ключалката поддаде. В следващата секунда вратата зейна отворена. Политайки навън, Чеси успя да се хване за ръба на рамката, а краката й се опряха върху вдигнатата стъпенка.
— Бог ми е свидетел… — Железни пръсти здраво я хванаха за кръста, опитвайки се да я изтеглят обратно, но тя риташе като обезумяла, вкопчила се отчаяно в рамката на отворената врата.
— Чеси, престани!
Едва го чу. Цялото й внимание бе съсредоточено върху усилието да се освободи от ръцете, които се опитваха да я издърпат обратно в каретата.
Карета профуча през някаква неравност на пътя и почти изхвърли Чеси във въздуха. Пръстите й тръпнеха и пареха от болка, докато тя напрягаше сили да се задържи.
Изплашен вик се изтръгна от кочияша, който се обърна назад и видя как Чеси е увиснала на вратата.
— Срещу нас идва файтон, милорд!
Едва тогава Чеси съзря пощенската кола, която се накланяше ту на една страна, ту на друга, докато бързо се приближаваше към тях. Делеше ги само тесен участък, през който можеха да се разминат само на сантиметри.
Лицето на Чеси пребледня. Вик се надигна в гърлото й, докато огромната кола насреща вдигаше прах и се приближаваше със страшна скорост.
— Чеси! Спри да се дърпаш, дявол да те вземе! — Тони се вкопчи редом с нея в рамката на вратата, а твърдата му ръка се спусна на кръста й. В следващия миг пръстите й не издържаха и тя изпусна подскачащата врата. Вятър профуча покрай нея и върху лицето й се посипаха песъчинки. Ушите й заглъхнаха, гърлото й се сгърчи от страх, сякаш го бяха залели с киселина.
Едно рязко дръпване я събори на пода на каретата. Две силни ръце я задържаха прикована там в момента, когато вратата се отметна и се удари странично във файтона.
В следващия миг пощенският файтон профуча покрай тях и във въздуха се разхвърчаха искри от докосването на колелата.
Лицето на Чеси стана бяло като платно, когато видя почти до себе си ужасените пътници от файтона.
После двете карети се разминаха и през зейналата врата се заредиха само спретнати къщи и пешеходци.
— Мили Боже… — Тръпки я побиха, когато осъзна, че на косъм е избягнала опасността да бъде размазана от връхлитащата срещу тях кола.
Силно стисна очи. Пръстите й се вкопчиха в килимчето, което покриваше пода на каретата.
Какъв ужасен начин да умреш. С мъка си поемаше въздух, тялото й бе вледенено. Тони я обърна и я затисна под себе си.
— Луда ли си? — попита той. — Можеше да загинеш!