Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Изруга. Няма смисъл да мисли повече за това. Всички мечти на света не бяха в състояние да превърнат този блян в действителност.
Някой се изкашля зад гърба му.
— Какво има, Уитби?
— Моля за извинение, милорд, но… — Икономът се намръщи. — Долу има едно същество. Доста странно. Настоява да ви види по лична работа. — Прислужникът презрително изсумтя, с което изрази своето мнение за подобни претенции.
— Същество ли? Какво същество?
— Ами млад… Младо момче. И само как е облечено! — Уитби видимо потръпна. — По-лошо от просяк. Шмугнал се през задния вход, докато мисис Харис била заета и сега има нахалството да настоява лично да го приемете.
Очите на Морлънд се присвиха.
— Изглежда недорасъл, нали? С белег над лявата вежда?
— Ами да, така е. Но…
— Не се бави човече! — Морлънд се обърна и тръгна към стълбището. — Ще го приема в кабинета.
Поклащайки навъсено глава, Уитби тръгна неохотно към задното стълбище, мърморейки при всяка крачка за опърничавите хрумвания на благородниците.
32.
Момчето наистина бе мръсно. Освен това явно бе в блажено неведение за това до каква степен присъствието му във великолепния кабинет на графа е неподходящо.
— Тъй, гос’дарю. Додох да докладвам, как’о наредихте.
Морлънд му посочи стол да седне, след като прецени с подозрителен поглед смачканата му шапка и изцапаните със сажди панталони.
— Гладен ли си? Искаш ли да пийнеш нещо?
Момчето поклати глава.
— Не. Веч си ’зех дажбата грог за деня. Най-добре да си свърша работата и да поемам. — Спря за момент, без да откъсва очите си от лицето на Морлънд.
— Може би искаш първо да си получиш парите?
— Парите са си пари, гос’дарю. — Веселата усмивка на момчето разкри два реда блестящи, бели зъби.
Без с нещо да издаде намерението си, Морлънд му подхвърли малка кесийка. Момчето я хвана, без да му мигне окото.
— Без съмнение, висша класа си, момче, признавам ти го. А сега, чакам твоя дял от сделката.
Момчето огледа платнената кесийка, бързо прецени колко злато има вътре, след което я прибра в джоба на панталоните си.
— Обичам да работа с вас, гос’дарю. Знаете как да се държите с деловите си партньори. Добри пари падат кат работа за вас. — Той отметна един черен кичур от челото си и се обърна към Морлънд с блеснали очи. — Беше точно как’о казахте, гос’дарю. Трима бяха, облечени със странни дрехи. Идеха откъм доковете, макар много да се стараеха това да не личи. Не че могат да скрият нещо от Барнаби Браун, искам да знаете. Наблюдаваха къщата на дамата. Редуваха се, кат един от тях отиваше до доковете на всеки шест часа. Да докладва, предполагам.
Морлънд недоволно смръщи лице.
— Откри ли точно откъде идват?
Очите на момчето блестяха.
— А как иначе? От един такъв странен кораб, с доста необичаен екипаж, това зная аз! Не успях да се кача на борда, тъй като нали вие искахте всичко да бъде тайно. Ето… Нося ви карта, дето аз я нарисувах, за точното място. Наблюдавах внимателно близо два дни. Никой друг нито слезе, нито се качи. Само мъжете, дето идваха да докладват. Бая странничко, ако питате мен.
— Дори не подозираш колко е странно — промърмори Морлънд тихо. — Ами момичето?
Там си е и е наред. Аз и мо’те момчета държим под око къщата, точно как’о искахте. Оня смрадлив слуга обаче е доста чевръст. На два пъти почти ме хвана, докат наобикалях конюшнята преди да си дигна чукалата. Единственият друг, дет дойде — вас не броим — беше оня благородник, дето е войник. Херцогът на… Уелингтън. — Очите на момчето се разшириха от силно възхищение. — И-и-и, ама него си го бива, нали така?
Морлънд прикри усмивката си.
— Така разправят. — Той наблюдаваше преценяващо припряното човече пред себе си. — Справил си се добре, Барнаби. Надявам се, че имаш сигурно място, където да прибереш парите?
Момчето се ухили.
— И още как! И се сетете пак за мене, кат искате да ви се свърши някоя работа. Пак такава тайна, нали разбирате? Попитайте за мене в Чийпсайд. Там знаят винаги къде да ме открият.
Морлънд приличаше на човек, който се готви да добави нещо, но не го стори.
— Ще го имам предвид. А сега приеми моите благодарности. Знам, че няма нужда да ти напомням, че никой не бива да узнае нищо за извършеното дотук.
— Че разбира се, че няма нужда! Уговорката си е уговорка, гос’дарю. — Момчето оскърбено погледна Морлънд. — Проклет да съм, ако не удържа дадена моя дума.
— Извинявай. Глупаво беше от моя страна дори да предположа подобно нещо. — Морлънд се усмихна вежливо.