Децата на Дюна [Children of Dune - bg]

Заповяда си да извърши със стоманена твърдост това, което й предстоеше. Лито трябваше да бъде мъртъв за нея. Бе длъжна сама да убеди себе си. Не биваше да мисли за никакво Джакуруту и за никакъв свой брат, заловил се да търси онова място, забутано в митологичните дебри на свободните. Оттук нататък тя просто не можеше да мисли за Лито като за жив човек. Трябваше да програмира себе си за реакция, проявила се в резултат на пълната й убеденост, че брат й е убит от Лаза тигрите. Малцина люде биха могли да излъжат Прорицателя, но тя бе убедена, че ще го направи… Би трябвало да може да го направи. Множеството животи, събрани в нея и Лито едновременно, ги бяха научили как да постъпват — с помощта на хипнотичния процес, който още преди Шеба е бил вече стар, макар че тя бе може би единственото живо човешко същество, способно да извика в представите си Шеба като реалност. Дълбоките и непреодолими импулси бяха подготвени грижливо и много отдавна за целта, така че дълго време след като Лито бе тръгнал, Ганима преравяше собственото си съзнание, за да изгради в себе си представата за останалата сама сестра, за оцелялата близначка… докато най-сетне успя да превърне всичко в абсолютна правдоподобност. Когато го постигна, внезапно откри, че вътрешният свят притихна до пълно мълчание, сякаш бе изчезнал след нахлуването си в нейното съзнание. Не бе очаквала подобен страничен ефект.

Да беше жив Лито, за да го научи — каза си тя, без да долови нищо парадоксално в хрумналата й мисъл.

Изправи се и се загледа надолу към пустинята, където брат й бе станал жертва на тигъра. Откъм пясъците прииждаше засилващ се звук, добре познат на свободните — шумът на преминаващ червей. Макар и вече рядкост по тези места, сега наистина идваше червей. Може би причина бяха смъртните гърчове на първата огромна котка?… Да, Лито бе убил единия тигър, преди да стане плячка на втория. Но и самото пристигане на червея бе странен символ. Непреодолимият импулс в нея бе толкова дълбок и силен, че тя съзря сред пясъка долу три тъмни петна: на двата тигъра и на Лито. Ето го и червея! След него остана само голата пясъчна повърхност, набраздена от нови вълни, надигнати от Шай-хулуд. Оказа се, че не беше от най-големите… но все пак достатъчно голям. Същият импулс не й позволи да види малката фигурка, яхнала опръстенения гръб.