Триъгълникът на дракона
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Триъгълникът на дракона». Краткое содержание книги:
Дейвид опря длани на масата и се наведе към екрана.
— И всички те се отнасят за някаква неразгадана писменост — добави Ролф.
Дейвид удари с длан по масата.
— Знаех си. Копелето е открило надписа!
Ролф се пресегна и отвори едно от съобщенията.
— Ето част от писмеността. Изглежда морският историк в екипа им е писал до интернет форумите и е питал за произхода й.
Дейвид гледаше петте малки изображения, прикачени към съобщението. Приличаха на онези, които бе видял под водата.
— И тя е отговорила на запитването му от Окинава, така ли?
— Да, сър. Писала е, че разполага с още примери на писмеността и желае да се срещнат.
— И Къркланд е тръгнал натам. Копелето се е заело с изследването.
— Това не е всичко, сър.
Дейвид се извърна от екрана.
— Какво още?
— По-добре сам прочетете отговора. — Ролф извика друго съобщение.
Дейвид се наведе и го прегледа. Ясно личеше, че жената знае повече, отколкото би искала да сподели. Едно нещо обаче привлече вниманието му. Намекваше за откриването на кристал, който показвал необичайни свойства.
— Мамка му! — Дейвид се изправи. — Явно има образец от кристал като нашия.
— Ние си помислихме същото.
— Ако е така, мисията ни тук е компрометирана. Никой не би трябвало да знае за кристала. Ако Къркланд се раздрънка и ако те имат образец… — Гласът му заглъхна. Ставаше неприятно. Махна на хората си да си вървят. — Изчезвайте. Трябва да говоря с Ружиков.
— Слушам, сър! — Двамата побързаха да напуснат каютата.
Останал сам, Дейвид отиде до койката и измъкна персоналния си кодиращ телефон. Във Вашингтон бе късна нощ, но информацията бе прекалено важна, за да чака до сутринта. Отвори канала и набра номера на шефа на ЦРУ. Подозираше, че поради ескалиращото напрежение между САЩ и Китай директорът сигурно все още се намира в кабинета си. Не сбърка.
— Ружиков.
— Сър, обажда се командир Спенглър.
— Знам кой се обажда — рязко отвърна директорът. Дори през сателитната връзка Дейвид можеше да усети изтощението в гласа му. — Какво искаш? Всеки момент ще избухне война.
— Да, сър. Следя комюникетата.
— По-лошо е, отколкото пише в тях — въздъхна Ружиков. — Китайците знаят, че президентът търси повод за обявяване на война. Същински хаос е. Китайският флот вече е заел позиции около Тайван — от остров Батан на юг чак до континента.
Дейвид стисна слушалката.
— А нашите сили?
— „Джон К. Стенис“ вече е в района и очаква заповеди. Но напрежението е толкова силно, че цялата каша може да гръмне, преди Вашингтон да реагира официално. Сещаш се, че съм затънал до гуша в проблеми. Така че дано ми се обаждаш за нещо наистина важно.
— Мисля, че е важно, сър. Мисията е застрашена. — Дейвид разказа за съобщенията между кораба на Къркланд и Окинава. — Ако някой друг надуши за свойствата на кристала, може да изгубим преднина.
— Добре направи, че ми се обади. — Гласът на Ружиков бе изгубил раздразнението. Дейвид се изуми на способността му да превключва на секундата от една криза към друга. Шефът на ЦРУ бързо скрои плана си: — Очевидно онази антроположка знае повече от нас. Искам да се срещнеш с нея и да я убедиш да се присъедини към екипа. Но по-важно е нейният кристал да се конфискува. Това е с черен приоритет.
— Да, сър. Разбирам.
„Черен приоритет“ бяха кодовите думи, които позволяваха на „Омега“ да стигне до летален изход. По-висок приоритет не съществуваше.
— Сигурен ли си, че наистина разбираш, командир? Ако напрежението на изток доведе до война, може да ни потрябва тайно оръжие, еквивалент на атомната бомба през Втората световна. Не можем да позволим това откритие да попадне в чужди ръце. Окинава е на един хвърлей от Тайван и не искам никакви образци от кристала там.
— Не се безпокойте, сър. Ще се погрижа лично. — Направи го — Ружиков сякаш бе готов да затвори. — А Джак Къркланд? — побърза да попита Дейвид. Ружиков въздъхна.
— Казах, че мисията е с черен приоритет. Не трябва да изтече нито думичка за онова, с което се занимавате. Запуши му устата както намериш за добре.
Дейвид се усмихна мрачно.
— Вече съм се заел, сър.
— Не ме разочаровай, командир. — Връзката прекъсна. Дейвид бавно свали слушалката, затвори и отпусна ръка върху кутията. Черен приоритет. Кръвта му закипя при тези думи. Наслади им се за момент и се изправи.