Сигнал за опасност
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Сигнал за опасност». Краткое содержание книги:
Затова е взел мерки да запази тайната.
Разработената от него система за ранно предупреждение реагира мигновено на всеки сигнал за опасност. Задаващият неудобни въпроси детектив е елиминиран светкавично. Хоби въздъхва с облекчение. Но изпълнената с решимост клиентка на убития си спомня едно име от миналото.
Наблюдаваха я търпеливо. Тя направи още един опит да се изсмее. Те продължаваха да я наблюдават. Мъжът беше плешив. Осветеният таван се отразяваше в лъскавото му теме. Косата на жената беше трайно накъдрена, боядисана оранжево, като морков. Беше по-възрастна от мъжа. Някъде към петдесет. Майка. Личеше си. Гледаше я така, както може да гледа само една майка.
— Може ли да седнем? — попита жената.
Шерил кимна. Гъстата течност шумеше в ушите й и я объркваше. Жената придърпа един стол и седна вдясно от леглото й, от другата страна на стойката с полиетиленовия плик. Мъжът седна зад нея. Жената се наклони на едната страна, а мъжът на другата, така че Шерил виждаше лицата и на двамата. Бяха близо и й бе трудно да ги фокусира.
— Аз съм полицай О’Халинан — заговори жената.
Шерил кимна. Името й подхождаше. Оранжевата коса, грубото лице, едрото тяло… Оставаше само ирландското име. Много от ченгетата в Ню Йорк бяха ирландци. Шерил го знаеше. В някои случаи професията беше нещо като семейна традиция. Поколенията се редуваха едно след друго.
— Аз съм полицай Сарк — представи се мъжът зад нея.
Беше блед. Кожата му беше толкова бяла, че приличаше на хартия. Беше избръснат, но се виждаше някаква сивкава сянка. Очите му бяха хлътнали, но добри. Оплетени в паяжина от бръчици. Той беше чичо. Шерил бе сигурна. Имаше племенници и племеннички, които го обичаха.
— Искаме да ни кажете какво се случи — каза жената на име О’Халинан.
Шерил затвори очи. Всъщност не можеше да си спомни какво точно бе станало. Помнеше, че влиза в къщата на Мерилин. Помнеше миризмата на препарат за почистване на килими. Помнеше, че според нея това беше грешка. Може би клиентът щеше да се пита какво е трябвало да бъде скрито. След това изведнъж се бе оказала на пода, а лицето й се гърчеше от страхотна болка.
— Можете ли да ни кажете какво се случи? — попита мъжът на име Сарк.
— Блъснах се в една врата — прошепна Шерил. Кимна, сякаш за да потвърди. Беше важно. Мерилин й бе казала никаква полиция. Засега не.
— Каква врата?
Не знаеше каква врата. Мерилин не й бе казала. Не бяха разговаряли за това. Каква врата? Изплаши се.
— В офиса — отвърна.
— Във вашия офис, тук, в града ли? — попита О’Халинан.
Шерил не отговори. Само се втренчи в доброто лице на жената.
— Застрахователят ви твърди, че работите в Уестчестър — каза Сарк. — Като брокер на недвижими имоти в Паунд Ридж.
Шерил кимна предпазливо.
— Значи сте се блъснали в някаква врата в офиса ви в Уестчестър — каза О’Халинан. — А сега сте в болница, която е на петдесет мили оттам, в Ню Йорк.
— Как стана така, Шерил? — попита Сарк.
Шерил не отговори. В отделеното със завеса пространство стана тихо. Чуваше само бученето в ушите и пулсирането в слепоочията.
— Можем да ви помогнем — добави О’Халинан. — Затова сме тук. Дойдохме, за да ви помогнем. Можем да направим така, че това да не се повтаря повече.
Шерил кимна отново.
— Трябва обаче да ни кажете как се случи. Той често ли се отнася така с вас?
Шерил я изгледа объркано.
— Това ли е причината да сте в тази болница? — попита Сарк. — Нова болница, тук не ви познават, няма документи за предишните травми… Какво ще ни отговорят, ако попитаме в „Маунт Киско“ или „Уайт Плейнс“? Ще се окаже ли, че ви познават? Може би се е случвало и преди? И си спомнят за вас?
— Блъснах се в една врата — прошепна Шерил.
О’Халинан поклати глава.
— Шерил, знаем, че това не е истина.
Стана и свали рентгеновите снимки от светлинното табло на стената. Вдигна ги към тавана и се вгледа в тях, както правят лекарите.
— Ето това е носът ви — каза тя и посочи. — Това са скулите ви, това е челото ви, това е челюстта ви. Шерил, счупени са носът и скулите ви. Това е депресивна фрактура. Така го нарекоха лекарите. Депресивна фрактура. Костите са хлътнали зад нивото на брадичката и челото. Брадичката и челото ви обаче са невредими. Това означава, че ударът е бил хоризонтален, нали? С нещо като бейзболна бухалка. Странично замахване, нали?
Шерил се вторачи в рентгеновите снимки. Бяха сивкави и мътни. Костите й бяха с неясни контури. Очните й ябълки бяха огромни.
Лекарството бучеше в главата й, чувстваше се отпаднала, спеше й се.
— Блъснах се в една врата — прошепна пак.