Сигнал за опасност
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Сигнал за опасност». Краткое содержание книги:
Затова е взел мерки да запази тайната.
Разработената от него система за ранно предупреждение реагира мигновено на всеки сигнал за опасност. Задаващият неудобни въпроси детектив е елиминиран светкавично. Хоби въздъхва с облекчение. Но изпълнената с решимост клиентка на убития си спомня едно име от миналото.
— Ръбът на вратата е вертикален — каза Сарк търпеливо. — При това положение щяха да пострадат също така челото и брадичката ви. Логично е, нали? Ако ударът е бил вертикален и от него скулите ви са хлътнали толкова навътре, челото и брадичката ви също щяха да понесат удара, нали?
Сарк се вгледа тъжно в рентгеновите снимки.
— Можем да ви помогнем — каза О’Халинан. — Ако ни кажете всичко, ще направим така, че да не се случва повече. Ще му попречим да се отнася така с вас в бъдеще.
— Искам да поспя — прошепна Шерил.
О’Халинан се наведе напред и заговори тихо:
— Ако предпочитате, ще кажа на партньора ми да излезе. Можем да поговорим само двете.
— Блъснах се в една врата — прошепна Шерил. — Сега искам да спя.
О’Халинан кимна мъдро и търпеливо.
— Ще ви оставя визитката си. Ако искате да поговорим, след като се събудите, само ми се обадете, става ли?
Шерил кимна неопределено, а О’Халинан извади една визитна картичка от джоба си и я сложи върху шкафчето до леглото.
— Не забравяйте, че можем да ви помогнем — прошепна тя след това.
Шерил не отговори. Или бе заспала, или се преструваше. О’Халинан и Сарк дръпнаха завесата и отидоха до бюрото. Лекарката вдигна поглед. О’Халинан поклати глава.
— Отрича изцяло — каза тя.
— Блъснала се във врата — добави Сарк. — Тази врата вероятно е била ядосана, тежала е стотина килограма и е размахвала бейзболна бухалка.
Лекарката поклати глава.
— Защо, по дяволите, всички жени защитават мръсните копелета?
Една сестра вдигна поглед.
— Видях я, когато дойде, защото пушех пред вратата. Стори ми се странно. Слезе от някаква кола, която спря на отсрещната страна на улицата. Тя дойде до болницата пеша, сама. Обувките й бяха твърде големи, забелязахте ли? В колата имаше двама мъже, които я гледаха, докато влезе, после отпрашиха нанякъде.
— Каква беше колата?
— Черна — отговори сестрата.
— Спомняте ли си номера?
— За каква ме вземате? Да не съм компютър?
О’Халинан сви рамене и понечи да си тръгне.
— Сигурно се е записала на видеото — каза сестрата изведнъж.
— Какво видео? — попита Сарк.
— Охранителната камера над входа. Стоим точно под нея, за да не могат шефовете да видят колко време пушим, така че камерата е записала всичко, което сме видели и ние.
В приемната бе записан точният час на пристигането на Шерил. Върнаха лентата назад, до този момент, само за минута. След това още минута гледаха записа назад — Шерил прекосява заднишком подстъпа за линейки, площада, пресича улицата и стига до голяма черна кола. О’Халинан се наведе към екрана.
— Пипнахме ги — каза тя.
Джоди избра хотел, в който да прекарат нощта, като влезе в първата книжарница и се отправи към секцията за пътеводители. Прегледа всички брошури и намери хотел, който се препоръчваше в три от тях.
— Странно е, нали? — каза тя. — Намираме се в Сейнт Луис, а повечето материали са за самия Сейнт Луис. Защо тогава тук пише, че продават пътеводители? Би трябвало да го нарекат „Домашна информация“ или нещо подобно.
Ричър беше малко неспокоен. Този метод бе нещо ново за него. Хотелите, които посещаваше, никога не се рекламираха в брошури. Разчитаха на неонови надписи, качени на високи стълбове, и се хвалеха с атракции, които бяха престанали да са атракции и бяха станали основно човешко право преди около двайсет години. Като кабелна телевизия и басейн например.
— Подръж за малко — каза тя.
Той пое брошурата и мушна палец на мястото, където беше отворена. Джоди клекна и затършува в чантата си, докато откри мобилния си телефон. Взе брошурата и набра номера на хотела още там, между рафтовете с книги. Наблюдаваше я. Никога не се бе обаждал по телефона, за да си запази стая в хотел. Местата, които посещаваше, винаги имаха свободни места. Изпадаха във възторг, ако успееха да продадат и половината легла. Заслуша се в разговора на Джоди и чу да се споменават суми, срещу които би си осигурил легло за цял месец, стига да се попазари малко.
— Е — каза тя след малко, — всичко е наред. Апартаментът за новобрачни. Легло с табли. Харесва ли ти?
Ричър се усмихна. Апартаментът за новобрачни.
— Трябва да хапнем нещо — отбеляза той. — Там сервират ли вечеря?
Джоди поклати глава и отвори брошурата на страницата с ресторанти.
— По-интересно ще бъде да отидем да вечеряме някъде другаде. Обичаш ли френска кухня?
Ричър кимна.
— Майка ми беше французойка.
Джоди избра някакво луксозно заведение в старата част на града близо до хотела и се обади веднага, за да запази маса за двама.
— За осем — каза тя. — Имаме време да поразгледаме града. След това ще отидем в хотела и ще се освежим.