Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Мислите ли, че хората ще проявят любопитство към него? — попита мистър Норел.
— О, несъмнено — отвърна мистър Ласелс.
— Ах! — затюхка се мистър Норел. — В такъв случай много се боя — и, мистър Ласелс, ще ви бъда признателен, ако ме посъветвате как да постъпя, — много се боя, че лорд Мългрейв може да поиска среща с мистър Стрейндж. Огромното желание на Негова светлост да използва магия във войната — което, разбира се, е прекрасно само по себе си — му влияе печално зле, като го кара да чете всевъзможни книги по история на магията и да си съставя мнения за нещата, които намира в тях. Наумил си е да свика вещици да ми помагат в борбата срещу французите — мисля, че има предвид онези жени полуфеи-получовеци, към които злите хора прибягват, когато искат да навредят на ближните си, накратко, вещици като онези, които Шекспир описва в „Макбет“. Лорд Мългрейв ме помоли да призова три-четири такива и когато му отказах, не му стана никак приятно. Съвременната магия може много неща, но призоваването на вещици ще предизвика куп беди. Сега обаче се боя, че Негова светлост може да прати да повикат мистър Стрейндж. Мистър Ласелс, мислите ли, че ще го стори? И тогава мистър Стрейндж може да изпълни желанието му, без изобщо да си дава сметка за опасността. Няма да е зле да пиша на сър Уолтър с молба да бъде така добър да поговори с Негова светлост, за да го предупреди да не вика мистър Стрейндж.
— О! — възкликна Ласелс. — Не виждам причина за това. Ако вие смятате, че магията на мистър Стрейндж не е безопасна, това скоро ще се разчуе.
По-късно същия ден в къща на „Грейт Тичфийлд Стрийт“ имаше вечеря в чест на мистър Норел, на която присъстваха мистър Дролайт и мистър Ласелс. Скоро след като вечерята започна, някой попита мистър Норел какво мисли за магьосника от Шропшир.
— Мистър Стрейндж изглежда приятен джентълмен и талантлив магьосник и може да се превърне в достоен представител на професията ни, която напоследък някак се е обезлюдила.
— Както изглежда, мистър Стрейндж изповядва доста странни схващания за магията — отбеляза Ласелс. — Не се е постарал да се осведоми за съвременните възгледи в тази област — имам предвид, разбира се, възгледите на мистър Норел, които така поразиха обществото със своята стройност и яснота.
Мистър Дролайт повтори мнението си за капризния червеникав цвят на косата на мистър Стрейндж и за роклята на мисис Стрейндж, която макар и не много модна, е била от хубав муселин.
Приблизително по същото време, по което се водеше този разговор, друга група хора (сред тях мистър и мисис Стрейндж) вечеряха в по-скромна трапезария в дом на „Чартърхаус Скуеър“. Естествено, приятелите на мистър и мисис Стрейндж бяха любопитни да чуят впечатленията им от великия мистър Норел.
— Той каза, че се надява Кралят Гарван скоро да бъде забравен! — сподели Стрейндж стъписан. — Как ви се струва това? Магьосник да се надява Кралят Гарван скоро да бъде забравен! Все едно архиепископът на Кентърбъри тайно да се мъчи да изкорени знанието за триединството!
— Все едно музикант да иска да скрие музиката на мистър Хендел — добави дама с тюрбан, която ядеше артишоки с бадеми.
— Или рибар да иска да убеди хората, че морето не съществува — каза джентълмен, докато си сипваше голямо парче кефал с гъст винен сос.
Други присъстващи подхвърлиха други примери на лудост и всички се смяха с изключение на мистър Стрейндж, който седеше намръщен пред чинията си.
— Мислех, че намерението ти беше да помолиш мистър Норел за помощ — каза Арабела.
— Как бих могъл, когато още в първия миг от срещата си се скарахме? — възкликна Стрейндж. — Той не ме харесва. Аз него — също.
— Не те харесва! Не, може би в началото не те е харесвал. Но през цялото време, докато бяхме там, той не сваляше очи от теб. Щеше да те изпие с поглед. Предполагам, че е самотен. През всичките тези години е чел и не е имал на кого да обясни вижданията си. Със сигурност не на онези неприятни хора — забравих как се казват. Но сега, когато те видя — той знае, че с теб може да говори, — е, ще бъде много странно, ако не те покани отново!
На „Грейт Тичфийлд Стрийт“ мистър Норел остави вилицата си и избърса устата си със салфетка.
— Разбира се — каза той, — той трябва да се посвети. Аз го посъветвах да се посвети.
На „Чартърхаус Скуеър“ Стрейндж каза:
— Той ми каза да се посветя. „На какво?“ — попитах аз. „На четене“ — каза той. Не съм бил по-стъписан през живота си. Идваше ми да го попитам какво се очаква да чета, след като той е изкупил всички книги.