Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
На другия ден Стрейндж обяви на Арабела, че могат да се върнат в Шропшир веднага щом тя пожелае — той не мисли, че има какво да ги задържа в Лондон. Каза също, че е твърдо решен повече да не мисли за мистър Норел. В това нямаше голям успех, защото през следващите дни Арабела няколко пъти трябваше да изслушва дълги тиради за всички недостатъци на мистър Норел — както професионални, така и лични.
Междувременно на „Хановер Скуеър“ мистър Норел постоянно питаше мистър Дролайт какво прави Стрейндж, кого посещава и какво мислят хората за него.
Мистър Ласелс и мистър Дролайт бяха леко разтревожени от този развой на събитията. В продължение на повече от година те се бяха наслаждавали на влиянието си върху магьосника и като негови приятели бяха ухажвани от адмирали, генерали, политици, на практика от всеки, който искаше да узнае мнението на мистър Норел по някой въпрос или желаеше мистър Норел да направи това или онова. Мисълта, че друг магьосник може да се обвърже с мистър Норел с по-тесни връзки от тези, които Дролайт и Ласелс някога биха могли да установят, че той може да се нагърби със задачата да съветва мистър Норел, беше крайно неприятна. Мистър Дролайт сподели с мистър Ласелс, че не бива да окуражават Норел да мисли за магьосника от Шропшир и макар че капризният нрав на мистър Ласелс не му позволяваше открито да се съгласява с когото и да било, нямаше съмнение, че и той мисли същото. Но три-четири дни след посещението на Стрейндж мистър Норел каза: — Аз обмислих въпроса много внимателно и смятам, че трябва да направя нещо за мистър Стрейндж. Той се оплака от липса на материали. Е, разбира се, наясно съм, че това би могло… Накратко, реших да му подаря една книга.
— Но, сър! — възкликна Дролайт. — От вашите ценни книги? Не бива да ги подарявате на други хора — особено на други магьосници, които едва ли ще ги използват мъдро като вас!
— О, нямам предвид някоя от моите книги — отвърна мистър Норел. — Боя се, че не бих могъл да се лиша от нито една от тях. Не, купих една от „Едуардс и Скитъринг“ за подарък на мистър Стрейндж. Признавам, че изборът беше труден. Има много книги, които, ако трябва да бъда откровен, не бих се чувствал удобно да препоръчам на мистър Стрейндж, защото още не е готов за тях. От такива книги той може да се зарази с какви ли не погрешни идеи. Тази — мистър Норел погледна тревожно томчето — има много недостатъци, боя се, дори твърде много. От нея мистър Стрейндж няма да научи нищо за магията. Но там са казани много неща по въпросите на прилежното учение и опасностите от твърде ранното излагане на мислите си върху хартия — уроци, които се надявам мистър Стрейндж да вземе присърце.
И така, мистър Норел отново покани Стрейндж на „Хановер Скуеър“ и както и предишния път, Дролайт и Ласелс присъстваха на срещата, но Стрейндж дойде сам.
Втората среща се състоя в библиотеката на „Хановер Скуеър“. Стрейндж огледа множеството книги наоколо, но не каза и дума. Може би беше изчерпал гнева си. И двете страни като че ли имаха желание да говорят и да се държат по-сърдечно.
— Оказвате ми голяма чест, сър — заяви Стрейндж, когато мистър Норел му връчи подаръка си. — „Английска магия“ от Джеръми Тот — младият магьосник прелисти страниците. — Никога не съм чувал това име.
— Това е биография на брат му, магьосник теоретик и историк от миналия век на име Хорас Тот — каза мистър Норел48.
Той обясни за уроците за прилежното учение и опасностите от твърде ранното излагане на мислите си върху хартия, които Стрейндж трябва да научи. Стрейндж се усмихна любезно, поклони се и отвърна, че не се съмнява, че книгата ще бъде много интересна. Мистър Дролайт се възхити от подаръка.
Мистър Норел изгледа Стрейндж със странно изражение, сякаш би се радвал да проведе кратък разговор с него, но няма ни най-малка представа откъде да започне.
Мистър Ласелс напомни на мистър Норел, че след час има среща с лорд Мългрейв в Адмиралтейството.
— Вие имате работа, сър — каза Стрейндж. — Не бива да ви бавя. Впрочем и аз имам среща с мисис Стрейндж на „Бонд Стрийт“, която не бива да пренебрегвам.
— Може би един ден — намеси се Дролайт — ще имаме честта да видим магия, направена от мистър Стрейндж. Аз обожавам да гледам как се правят магии.
— Може би — отвърна Стрейндж.
Мистър Ласелс позвъни за прислугата. Изведнъж мистър Норел каза:
— Бих се радвал още сега да видя магия на мистър Стрейндж, ако той ни удостои с честта да направи демонстрация.
— О! — възкликна Стрейндж. — Но аз не…
— Ще ми окажете голяма чест — настоя мистър Норел.
48
Хорас Тот прекарва целия си незабележим живот в Чешир, като постоянно възнамерява да напише дебела книга за английската магия, но така и не я започва. Тот умира на 74 години, без да се отказва от намерението да започне да пише от следващата седмица или може би от по-следващата.