Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
— Да, сър. Това е най-малката — каза Брекенридж с глас вече на баща, а не на морски пехотинец. — Последната от трите ми дъщери. Ще се жени на…
Райън почти подскочи от изненада, когато в краката му започнаха да експлодират бомбички. Понечи да се обърне, но Брекенридж му изкрещя:
— Ето, ето я мишената!
Една лампа светна и озари мишена на петдесетина метра с формата на силует. Някъде дълбоко в себе си Джек знаеше, че това е изпитание, но му беше все едно. Пистолетът се вдигна леко и сякаш сам се насочи към хартиената мишена. Той изпразни в нея всичките пет куршума за по-малко от три секунди. Все още в ушите му кънтеше шумът от изстрелите, когато с разтреперани ръце постави пистолета на масата.
— Господи, старшина! — Райън почти извика.
Включиха се и останалите лампи. Стаята смърдеше на барут и по пода бяха разхвърляни хартии от бомбичките. Джек видя, че Роби стои в безопасност до вратата, а Брекенридж се намираше зад него, готов да грабне ръката на Райън, в случай че се опита да направи някоя глупост.
— Освен всичко друго работя и като инструктор за градската полиция в Анаполис. Знаете ли колко трудно се симулира на стреса от бойна ситуация. Аз съм измислил този номер. Е, нека видим мишената. — Брекенридж натисна бутона и невидим електродвигател завъртя макарата за коридор 4.
— По дяволите! — изръмжа Райън, като видя мишената.
— Не е лошо — отсъди Брекенридж. — Имаме четири попадения в хартията. Две са в бялото, две в черното и две в гърдите. Вашата мишена е повалена, лейтенант, и е ранена лошо.
— Два куршума от общо пет — трябва да са били последните два. При тях се успокоих и оставих малко повече време.
— Забелязах — кимна Брекенридж. — Първият ви куршум беше насочен високо нагоре и вляво и пропусна мишената. Следващите два попаднаха тук и тук. Но последните два бяха точно където трябва. Не е зле, лейтенант.
— В Лондон се справих доста по-добре. — Не беше съвсем убеден в думите си. Двете дупки извън черния сектор му се присмиваха, а един куршум дори не беше намерил целта…
— В Лондон, ако телевизията е представила нещата вярно, сте имали една или две секунди, за да прецените нещата. Това време е важно, защото сте могли да премислите. Убиват толкова много полицаи, защото те не разполагат именно е това малко време, за да помислят, а убийците вече са го сторили. Секундата ви позволява да разберете какво става, да изберете целта си и да решите какво ще нравите. Аз ви накарах просто да преминете през всичките тези три етапа наведнъж. Първият ви куршум отиде встрани. Вторият и третият бяха по-добри, а последните два са толкова добри, че повалиха целта на земята. Не е зле, синко. Постигнахме резултата на един добре обучен полицай, но трябва да станете още по-добър.
— Какво искате да кажете?
— Задачата на полицая е да пази реда. Вашата е да останете жив, а то е малко по-лесно. Това е добрата страна. Лошата е, че онези няма да ви дадат две секунди за размисъл, освен ако вие не ги накарате или ако не сте истински късметлия. — Брекенридж покани двамата да го последват в канцеларията му. Старшината се строполи на евтиния въртящ се стол. И той като Джексън пушеше пури. Запали. Беше по-добра от пурите на Джексън, но и тя усмърдя стаята.
— Трябва да правите две неща. Първо: искам да ви виждам тук всеки ден и да изстрелвате по една кутия патрони 22-и калибър; става въпрос за всеки божи ден през месеца, лейтенант. Трябва да се научите да стреляте по-добре. Стрелбата е като голфа. Ако човек иска да го играе добре, трябва да го прави всеки ден. Вие трябва да се упражнявате и ви е нужен добър преподавател — усмихна се Патлака. — Това не е проблем. Аз ще ви стана. Второ: трябва да печелите време, ако лошите дойдат.
— От ФБР Му казаха да кара колата си като онези от посолството — обади се Джексън.
— Да, добре е като начало. Същото като във Виетнам — човек не работи по шаблон. А какво ще стане, ако се опитат да ви нападнат у дома?
— Много затънтено място е, Патлак — обади се Роби.
— Имате ли алармена инсталация? — попита Брекенридж.
— Не, по лесно мога да си поставя — отговори Райън.
— Не е лошо. Не знам каква е къщата ви, но ако можете да си извоювате няколко секунди време и ако вземете онази пушка, лейтенант, вие можете да ги накарате да мечтаят никога да не са ви навестявали или най-малкото да ги държите настрана, докато дойде полицията. Както ви казах, играта е: „Да останеш жив.“ А сега разкажете ми за семейството си!
— Жена ми е лекар и е бременна. Малката ми дъщеря…е, предполагам, че сте я видели по телевизията.
— Жена ви умее ли да стреля?
— Мисля, че никога през живота си не е докосвала пистолет.