Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
— А ако получите информация с обратен смисъл? — попита Джек.
— Пет минути по-късно ще ви се обадя по телефона. Бюрото не харесва идеята тук да действат терористи. Полагаме дяволски сериозни усилия да предотвратим такива неща и досега успяваме.
— Успехите на късмет ли се дължат? — попита Роби.
— Не толкова, колкото си мислите — отговори Шоу. — Е, доктор Райън, наистина съжалявам, че ви разтревожих. Може би няма причини за тревога. Ето визитната ми картичка. Ако има нещо, с което можем да пи помогнем, не се притеснявайте, обадете ми се.
— Благодаря ви, мистър Шоу.
Джек взе картичката и проследи с поглед излизащия мъж. Мълча в продължение на няколко секунди. След това отвори бележника си с телефонните номера и набра 011-44-1-499-9000. Необходими бяха няколко секунди, за да се свърже с телефона отвъд океана.
— Американското посолство — отговориха му след първото позвъняване.
— Свържете ме е аташето по правните въпроси, ако обичате.
— Благодаря. Моля, почакайте. — Джек почака. Телефонистката се обади отново след петнадесет секунди. — Номерът не отговаря. Мистър Мъри си е у дома…не, извинете, ще бъде извън града до края на седмицата. Да му оставя някакво съобщение?
Джек се намръщи.
— Не, благодаря ви. Ще позвъня следващата седмица.
Роби наблюдаваше как приятелят му затваря телефона.
Джек барабанеше с пръсти по телефона и отново си припомни лицето на Шон Милър. „Той е на три хиляди мили разстояние. Джек“ — помисли си Райън и след миг въздъхна:
— Може би.
— A?
— Май никога не съм ти разправял за онзи, когото… хванах?
— Оня, когото освободиха ли? Когото видяхме по телевизията?
— Роб, виждал ли си някога… Как да го кажа? Виждал ли си някога човек, от когото автоматично изпитваш страх?
— Мисля, че те разбирам — каза Роби, за да избегне въпроса. Не знаеше как да му отговори. Като пилот много пъти беше изпитвал страх, по винаги разчиташе на знанията и опита си. Нямаше на света човек, от когото да се е боял.
— На процеса го погледнах и разбрах, че…
— Той е терорист и убива хора. Това би притеснило и мен. — Джексън стана и погледна през прозореца. — Господи! И ги наричат професионалисти! Аз съм професионалист. Имам свой начин на поведение, уча се, практикувам, придържам се към стандарти и принципи.
— Наистина ги бива в работата им — тихо каза Джек. — Затова са опасни. А пък тези от АОЪ са непредсказуеми. Това ми каза Дан Мъри. — Джексън се извърна от прозореца.
— Хайде да идем да видим един човек.
— Кого?
— Просто ела с мен, момче. — Когато искаше, Джексън можеше да бъде властен. Небрежно постави бялата фуражка на главата си.
Слязоха по стълбите и тръгнаха на изток, минаха покрай параклиса и масивната, подобна на затвор сграда на Банкрофт Хол. Райън харесваше всичко в района на спалните помещения на академията с изключение на тази сграда. Предполагаше, че е необходимо всички курсанти да се почувстват като част от колектива, по Джек не би искал да живее по този начин, ако е студент. Минаващите покрай тях курсанти отдаваха чест на Роби, който наперено отговаряше на поздравите им и продължаваше да крачи мълчаливо, а Джек се опитваше да не изостава. Райън долавяше мислите, въртящи се из главата на пилота. Нужни им бяха пет минути, за да стигнат до новата пристройка от другата страна на улицата срещу къщата на семейство Холси.
Голямата страда от стъкло и мрамор контрастираше със сивата каменна стена на Банкрофт Хол. Военноморската академия на САЩ беше правителствен комплекс и следователно лишена от обичайните изисквания за добър архитектурен вкус. Влязоха на приземния етаж и се разминаха с група курсанти в анцузи за крос. Роби го поведе надолу по стълбите към мазето. Джек не беше идвал тук. Озоваха се в слабо осветен коридор, чиито бетонни стени водеха до задънен край. На Райън му се стори, че чува пукането на малокалибрен пистолет, и това се потвърди, когато отвориха тежката стоманена врата на новото пистолетно стрелбище на академията. Видяха фигурата на човек, застанал на централния коридор, който държеше в изопнатата си дясна ръка автоматичен пистолет 22-и калибър.