Патриотични игри

Спря колата си на портала. Униформеният офицер от охраната дойде и го попита за името, въпреки че вече беше проверил номера на колата му в списък на компютърна хартия в папката си. Райън подаде шофьорската си книжка на постовия, който внимателно свери снимката е лицето на Джек, преди да му даде пропуск.

— Сър, за да стигнете паркинга за посетители, тръгнете наляво, а след това на втората пресечка свийте вдясно.

— Благодаря, бил съм тук и преди.

— Много добре, сър. — Постовият му махна да влиза.

Дърветата бяха оголели. Сградата на ЦРУ се намираше зад първата редица хълмове над долината на река Потомак, на място, където някога се е издигала буйна гора. Повечето от дърветата бяха оставени, за да закриват сградата. Джек пое по първата пряка вляво и тръгна нагоре по стръмния виещ се път. Паркингът за посетители също беше охраняван от постови — този път някаква жена му посочи празно място и провери Райън, преди да го насочи към главния вход с навеса. Вдясно от него се намираше „Мехура“ — оформена като иглу зала, свързана със сградата чрез тунел. Там беше чел лекция за стратегията на военноморските сили. Издигащата се пред него сграда на ЦРУ представляваше седеметажно здание от бял камък или може би предварително напрегнат стоманобетон. Никога не се беше интересувал. Още с влизането атмосферата на шпионската централа го порази като удар с палка. Видя осем офицери от охраната, всички в цивилно облекло, саката им разкопчани, сякаш имаха пистолети под тях. Всъщност носеха радиоапарати, но Джек беше сигурен, че хората е пистолетите се намираха само на няколко крачки оттук. По стените имаше камери, свързани с някоя централна зала за наблюдение — Райън не знаеше къде е, защото познаваше само пътя до бившата му малка канцелария, оттам до тоалетната и до кафенето. Няколко пъти се беше качвал и на последния етаж, но винаги с придружител, тъй като нямаше това право.

— Доктор Райън? — Един мъж се приближи към него. Изглеждаше му познат, по Джек не можеше да свърже с име това лице. — Аз съм Марти Кантор. Работя горе.

Спомни си кой е човекът, докато се ръкуваха. Кантор беше заместникът на адмирал Гриър и приличаше на начинаещ студент от университета в Йейл. Той подаде пропуск на Джек.

— Не трябва ли да минавам през стаята за посетители? — посочи наляво Райън.

— Погрижили сме се за всичко. Можете да ме последвате. Кантор го заведе до първия пост. Хвана пропуска, закачен на верижка около врата му, и го пъхна в един процеп. Малка врата с оранжеви и жълти линии, подобна на онези по платените паркинги, се затвори и отново се отвори, когато Райън пъхна своята карта в процепа. Компютърът в мазето е проверил електронния код на пропуска и с пропуснал Райън в сградата. Вратата се затвори. Джек вече се чувствайте неловко. „Точно както и преди — помисли си той. — Като затвор. Не, затворническата охрана е нищо в сравнение с тази.“ Имаше нещо в сградата, от което моментално го обземаше страх.