Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
Джексън обясни какво беше казал агентът от ФБР. Лицето на старшината помръкна и той стисна зъби. След миг тръсна глава.
— Притеснявате ли се? Не мога да кажа, че ви обвинявам за това, лейтенант. Терористи! — изръмжа той. — Терористът е един боклук с автомат. Само тона — добре въоръжен боклук. Не се иска много, за да застреляш някого в гърба или да изпотрепеш хората в чакалнята на някое летище. Е, лейтенант, вие ще искате нещо, с което да се защитавате, така ли? Може би и нещо за вкъщи.
— Не зная…но смятам, че сте човекът, който ми трябва. — Райън не беше мислил за нищо такова, но му стана ясно, че Роби го е сторил вместо него.
— Как се справяхте в Куантико?
— Издържах изпитите си с автоматичен пистолет 45-и калибър и с автомат М-16. Нищо вълнуващо, но получих квалификация.
— Сега занимавате ли се със стрелба, сър? — намръщено попита Брекенридж. Подобна квалификация не беше показателна за опитния стрелец.
— Обикновено застрелвам полагащите ми се диви патици и гъски. Но пропуснах този сезон — призна Джек.
— Убивате ли друг дивеч?
— През септември прекарах два хубави следобеда в стрелба по гълъби. Доста добре стрелям по птици, Патлак. Използвам 12-калиброва автоматична пушка „Ремингтън 1100“.
Брекенридж кимна.
— Добре е като начало. Такава пушка имате вкъщи. Нищо не може да се сравни с пушка със сачми от близко разстояние — освен огнехвъргачка, разбира се. — Старшината се усмихна. — Имате ли цев за елени? Не? Е, ще трябва да си купите. Тя е около петдесет сантиметра, е цилиндричен отвор и мерник като на бойна пушка. Пъхате пълнителя и можете да изстреляте пет куршума. Повечето хора ще ви посъветват да използвате куршуми за елени две нули, но аз харесвам повече номер четири. Имат повече сачми и далекобойността не се губи. Все още можете да улучите цел на седемдесет-осемдесет метра, а на вас не ви трябва повече. Важното е, че каквото и да ударите със сачма за елен, пада, и точка. — Той млъкна. — Всъщност мога да опитам да ви взема няколко патрона със стреловидни сачми.
— Какво е това? — попита Райън.
— Едни експериментални нещица, е които си играят в Куантико. Използват се от военната полиция, а може би и в посолствата. Вместо оловни сачми човек изстрелва шестдесетина стрелички около трети калибър — като малки копия. Трябва да видите какво правят тези дребосъци, за да повярвате. Направо е гадно. Така че това решава въпроса за сигурността на дома. Сега ще трябва да носите пистолет със себе си.
Райън се замисли. Това означава, че ще се наложи да си извади разрешително. Помисли си, че би могъл да подаде заявление за него в щатската полиция…или в някоя федерална агенция. Този въпрос вече беше започнал да тревожи съзнанието му.
— Може би — накрая каза той.
— Окей, нека направим малък експеримент. — Брекенридж влезе в канцеларията си. След минута се завърна с картонена кутия.
— Лейтенант, това тук е пистолет за стрелба по мишена 22-и калибър, монтиран на рамката на „Колт 45“. — Старшината му го подаде. Райън го пое, извади пълнителя и изтегли затвора, за да се убеди, че пистолетът наистина не е зареден. Брекенридж наблюдаваше и кимна одобрително. Джек беше обучен по техниката на безопасност на стрелбищата от баща си преди двадесет години. След това хвана оръжието в ръка и се прицели към мишената, за да привикне с усещането. Всеки пистолет се различава по малко. Този беше за стрелба по мишена, добре балансиран и с много хубав мерник.
— Чувствам го много добре — каза Райън. — Малко по-лек е от „Колт“.
— Това ще го направи по-тежък. — Брекенридж подаде зареден пълнител. — Тук има пет патрона. Поставете пълнителя в оръжието, по не вкарвайте патрон в цевта, докато не ви кажа, сър. — Старшината беше свикнал да заповядва на офицери и знаеше как да прави това учтиво. — Пристъпете на четвърти коридор. Отпуснете се. Помислете си, че сте в парка в един прекрасен ден, нали?
— Да. Така започна цялата тази каша — кисело отбеляза Райън.
Патлака отиде до електротаблото и изключи повечето от лампите в залата.
— Окей, лейтенант. Нека сега държим оръжието към мишената и насочено към пода. Вкарайте първия куршум в цевта и се отпуснете.
Джек издърпа затвора с лявата си ръка, след това го пусна и той се върна напред. Не се огледа. Помисли си, че трябва да се отпусне и да играе играта. Дочу щракването на запалка. Може би Роби палеше пура.
— Видях снимката на дъщеря ви във вестника, лейтенант. Тя е просто красавица.
— Благодаря, Патлак. И аз съм виждал една от дъщерите ти из академията. Красавица, но no-голяма. Чувам, че е сгодена за един курсант.