Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
— Какви кораби е имало там по това време? — попита Джексън. Вълнуваше го не толкова дали са нарушени законите, а липсата на морска етика.
— В момента този въпрос се обсъжда.
Джексън и Райън се спогледаха. Роби измъкна една пура и я запали.
— Миналата седмица ми се обади Дан. Той с малко… е, определено само малко загрижен за това, че АОЪ могат да… е, нямат много основания да ви обичат, доктор Райън.
— Дан казваше, че нито една от тези групи не е действала тук — предпазливо каза Райън.
— Точно така — кимна Шоу. — Не се е случвало подобно нещо тук. Предполагам, Дан ви е обяснил защо. За съжаление ИРА-Извънредни продължава да получава пари оттук, не много, но получава. Снабдяват ги с оръжие. Имаме основания да смятаме, че разполагат с ракети земя-въздух…
— Какво? Дявол да го вземе! — рязко завъртя глава Джексън.
— Станаха няколко кражби на ракети „Редай“ — онези преносимите, дето сега излизат от въоръжение в армията. Откраднати бяха от две хранилища на Националната гвардия. Това не с нищо ново. Ирландската полиция е залавяла картечници М-60, които са стигнали до Ълстър по същия начин. Били са или откраднати, или закупени от някои продажни сержанти снабдители. Осъдихме няколко от тях миналата година. Армията възприе нова система за котрол над тези неща. Открита е само една ракета. Хората на ИРА опитали да свалят един хеликоптер на британската армия. Тук вестниците не писаха за случая, и то най-вече защото онези не улучили, и англичаните успяха да го потулят. Но както и да е — продължи Шоу, — ако се опитат да проведат истинска терористична акция тук, местните им източници на пари и оръжия вероятно доста ще пресъхнат. ИРА знае това, логично е и АОЪ да го знае.
— Добре — каза Джек. — Те никога не са действали тук, но Мъри ви е помолил да ме предупредите. Защо?
— Няма никакви основания. Ако не беше Дан, аз нямаше да бъда тук, но той е много опитен агент и искаше да сподели опасенията си с вас. Дори по-скоро това е застраховане, нещо като проверка на гумите на колата преди дълъг път.
— Тогава какво, по дяволите, ми разправяте? — сопна се Райън.
— АОЪ се потопиха — разбира се, това още нищо не означава. Странен е начинът, по който изчезнаха. Проведоха доста смела операция и — той щракна с пръсти — се скриха.
— Разузнаване — промърмори Джек.
— Какво искате да кажете? — попита Шоу.
— Станало е отново. Акцията, на която попречих в Лондон, беше организирана в резултат на много добра разузнавателна информация. И сега е така, нали? Преместването на Милър е било пазено в тайна, но лошите са пробили охраната, нали?
— Честно казано, не зная подробностите, но вие сякаш доста добре сте схванали ситуацията — съгласи се Шоу.
Джек взе един молив и започна да го върти с пръстите на лявата си ръка.
— Знаем ли с кого бихме си имали работа тук?
— Те са професионалисти. Това е в минус за англичаните и за ирландската полиция, разбира се, но е голямо предимство за вас.
— Как така? — попита Роби.
— Разногласието им е мистър Райън е повече или по-малко на лична основа. Предприемането на действия срещу него би било непрофесионално.
— С други думи — каза пилотът, — като казвате на Джек, че няма основания истински да се притеснява, вие залагате на „професионалното“ поведение на терористите.
— Може и така да се каже, майоре. Имаме дългогодишен опит в работата с такъв тип хора.
— Ъхъ. — Роби угаси пурата си. — В математиката това се нарича индуктивен метод. Заключение, направено, без да се изхожда от конкретни данни. В машиностроенето му викаме майтап.
— Майтап ли? — поклати глава Шоу.
— Маймунска тактика при предположенията. — Джексън се обърна и впери поглед в очите на човека от ФБР. — Както с повечето разузнавателни доклади — човек не може да разбере кой е добър и кой не, докато не стане твърде късно. Извинете ме, мистър Шоу, но се боя, че ние, операторите, не винаги сме възхитени от информацията на разузнавачите.
— Знаех, че идването ми тук ще е грешка — отбеляза Шоу. — Вижте, Дан ми каза по телефона, че не би трябвало да се очаква нещо необичайно. За два дни разгледах информацията, която имаме за онези, и наистина няма сериозни основания за притеснение. Той реагира инстинктивно. Всеки полицай добива този навик.
Роби кимна в знак на съгласие. Пилотите също се доверяват на инстинкта си, а и неговият инстинкт му подсказваше нещо.
— Е — облегна се Джек, — какво трябва да правя?
— Най-добрата защита срещу терористите — така обучават и в школите по охрана за бизнесмени — е да се избягват шаблоните. Отивайте на работа всеки ден по различни маршрути. Тръгвайте си по различно време. Когато се прибирате, поглеждайте в огледалото. Ако видите една и съща кола в продължение на няколко дни, запишете си номера й и ми се обадете. С радост ще я вкарам в компютъра. Няма да ме затрудни. Вероятно не е нищо сериозно, просто бъдете малко по-бдителен. Ако имаме късмет, след няколко дни ще можем да ви се обадим и да ви кажем да забравите всичко. Аз просто ви тревожа, без да е необходимо, но знаете златното правило, че е по-добре човек да бъде предпазлив, отколкото злочест.