Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
Старшина Ноуа Брекенридж беше типичен представител на сержантския състав във военноморските сили. Метър и деветдесет висок, единствените тлъстини в деветдесеткилограмовото му тяло се намираха в хотдоговете, които ядеше за обяд в съседната сграда Дагрен Хол. Носеше риза с къси ръкави в цвят каки. Райън го беше виждал, но не го познаваше лично, въпреки че Брекенридж се ползваше с особен авторитет. За двадесет и осем години в морската пехота той беше ходил навсякъде, където може да отиде морски пехотинец, беше вършил всичко, което вършат морските пехотинци. Неговият иконостас с отличия се състоеше от пет равни реда, като най-отгоре се намираше Кръст на военноморските сили, който беше заслужил като снайперист във Виетнам, участващ в първа разузнавателна група. Под лентичките се намираха медалите му за добра стрелба „Стрелящата ютия“, най-незначителният от които беше със степен „Експерт“. Брекенридж беше известен с познанията си по оръжията. Всяка година ходеше на националния шампионат в Кемп Пери, Охайо, и на два пъти през миналите пет години беше спечелил Купата на президента за своето майсторство с автоматичен „Колт“ 45-и калибър. Обувките му бяха излъскани идеално и лъщяха така, че много трудно можеше да се определи цветът на кожата. Месинговите му декорации блестяха като неръждаема стомана и косата му беше толкова ниско подстригана, че сивите косми не можеха да бъдат забелязани без внимателно вглеждане. Беше започнал кариерата си като обикновен стрелец пехотинец, по-късно станал охрана в посолство и пехотинец на кораб. Учил се е да стреля в школата за снайперисти, бил е строеви инструктор в Парис Айлънд и офицерски инструктор в Куантико.
Когато подразделението от морски пехотинци в академията било увеличено, Брекенридж станал дивизионен старшина в Кемп Лежън и се говореше, че когато напусне Анаполис, ще завърши тридесетгодишния си път като армейски старшина и ще има канцелария в съседство с тази на коменданта. Присъствието му в Анаполис не беше случайно. Когато ходеше из района на спалните помещения, Брекенридж представляваше красноречиво и мълчаливо предизвикателство за всеки курсант, който все още се колебае относно кариерата си: „Дори и не мисли, че можеш да бъдеш морски пехотинец, ако не си в състояние да командваш мъж като този.“ Това беше предизвикателство, на което малко курсанти не отговаряха. Военноморската охрана, която подпомагаше цивилната, формално се командваше от един капитан. Всъщност, както често пъти ставаше в армията, капитанът беше проявил благоразумието да остави на Брекенридж тези неща. Традициите в армията не се предаваха от офицерите, а от сержантите.
Райън и Джексън видяха как старшината извади нов пистолет от някаква картонена кутия и пъхна в него пачка с патрони. Изстреля два куршума, а след това провери мишената през телескоп. Намръщен, извади малка отвертка от джоба на ризата си и коригира мерника. Още два изстрела, проверка, нова корекция. Сега пистолетът беше идеално настроен и той го върна в кутията.
— Как е, Патлак? — попита Роби.
— Добър ден, майоре — отговори с приятен глас Брекенридж. Акцентът му от южните краища на щата Мисисипи отекна по голия циментов под. — А вие как сте, сър?
— Не се оплаквам. Искам да те запозная с един човек — Джек Райън.
Стиснаха си ръце. За разлика от Скип Тайлър Брекенридж усещаше и контролираше силата си.
— Здравейте. Вие сте човекът, за когото писаха във вестниците. — Брекенридж разглеждаше Джек като новобранец.
— Точно така.
— Радвам се да се запознаем, сър. Познавам командира ви от Куантико.
Райън се засмя.
— И как е Синът на Конг?
— Сега Уили е пенсионер. Има магазин за спортни стоки в Роаноук. Спомня си за вас. Казва, че за колежанче сте били доста умен, и предполагам, че си спомняте повечето от нещата, на които ви е учил, — Брекенридж изгледа Джек със задоволство, сякаш действията на Райън представляваха ново доказателство, че всичко, което казват и вършат във военноморските сили, всичко, на което беше посветил живота си, наистина означава нещо. Той в никакъв случай не би се усъмнил в това, но подобни примери укрепваха вярата му в армията. — Ако вестниците не лъжат, вие сте постъпили точно както трябва, лейтенант.
— Е, не беше съвсем както трябва, старшина…
— Патлак — поправи го Брекенридж. — Всички ми викат Патлака.
— След като всичко свърши — продължи Райън, — аз треперех като бебешка дрънкулка.
Брекенридж се развесели.
— По дяволите, сър, та всички сме така. Важното е да се свърши работата. Какво става след това, няма никакво значение. Е, с какво мога да ви бъда полезен, господа? Искате ли да се поупражнявате в стрелба е малокалибрен пистолет?