Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
— Мисис Къмингс на телефона — отговори един глас след първото иззвъняване. Джек пое дълбоко дъх.
— Здравей, Нанси, обажда се доктор Райън. Шефът там ли е?
— Ще проверя. Можете ли да почакате за момент?
— Да.
Телефонът им нямаше музикална пауза и Райън чуваше само приглушеното пращене в слушалката. „Дали не греша?“ — питаше се той. Не знаеше.
— Джек? — обади се познат глас.
— Здравейте, адмирале.
— Как е семейството?
— Благодаря, добре, сър.
— Отминаха ли всичките вълнения?
— Да, сър.
— Разбрах, че жена ти очаква бебе. Честито.
„И как разбрахте това, адмирале?“ — помисли си Райън. Не беше нужно да пита. Директорът на разузнаването трябваше да знае всичко и имаше най-малко един милион начина да разбере това.
— Благодаря ви, сър.
— Е, с какво мога да ти бъда полезен?
— Адмирале, аз… — Джек се поколеба. — Искам да разгледам материали за онези от АОЪ.
— Да, очаквах това. На бюрото ми има доклад на групата за борба с тероризма към ФБР, а напоследък координираме дейностите си и със Специалните сили на Англия. Ще се радвам да те видя тук, Джек. Може би дори за по-дълго. Мислил ли си върху нашето предложение след разговора ни? — невинно попита Гриър.
— Да, сър, мислих, но…е, зает съм до края на учебната година. — Джек се опитваше да печели време. Не желаеше да отговаря на този въпрос. Ако се наложеше, щеше да отговори отрицателно, а е това унищожаваше шанса си да проникне в Ленгли.
— Разбирам. Не бързай. Кога искаш да наминеш?
„Защо ме улесняваш толкова?“
— Мога ли да дойда утре сутрин? Първият ми час започва чак в два следобед.
— Няма проблеми. Ще те очакват на главния вход в осем сутринта. До утре.
— Довиждане, сър. — Джек затвори телефона.
„Е, оказа се лесно. Твърде лесно. Какво ли е намислил?“ Отхвърли тази мисъл. Искаше да види с какво разполага ЦРУ. Може да имат материали, които ФБР не притежават; или най-малкото щеше да събере повече данни.
Въпреки всичко пътуването до дома му беше изпълнено с тревоги. Джек гледаше в огледалото си за обратно виждане, защото си спомни, че напусна академията по обичайния път. Най-неприятното беше, че наистина виждаше познати коли — проблемът за пътуването до работа всеки ден по едно и също време. Разпозна най-малко двадесетина коли. Видя дамата, която караше своя форд „Камаро Z-28“. Може би беше секретарка, твърде добре се обличаше. След това и онзи млад адвокат с беемвето — Райън смяташе, че по колата можеше да се съди, че е адвокат. Питаше се, как е определил какви са хората, с които пътува по едно и също време? „Ами ако се появи нова кола? — помисли си той. — Ще познаеш ли кой е терорист?“ Нямаше да може, знаеше го. Милър, независимо от заплахата, изписана на лицето му, би изглеждал съвсем обикновен, ако си сложи вратовръзка и сако: просто държавен служител, пробиващ си път по шосе 2 към Анаполис.
— Параноя, всичко това е параноя — измърмори Райън. Още малко, и ще започне да проверява задната седалка, преди да се качи в колата, за да види дали някой не се крие там е пистолет и примка, както е по телевизията! Чудеше се дали всичко това не е едно глупаво, налудничаво губене на време. Ами ако Дан Мъри само си внушава или просто е решил да бъде предпазлив? Вероятно бюрото учеше хората си да внимават с такива неща. Дали беше необходимо да стряска Кати? Ами ако няма нищо?
„Ами ако има?“
„Затова утре отивам в Ленгли“ — каза си Райън.
Изпратиха Сали да си легне в осем и половина, облечена в памучната нощница със заека, и е чорапи, за да й е топло през нощта. Джек смяташе, че е вече голяма за такива неща, но жена му настояваше, защото тя имаше навик нощем да изритва завивките на пода.
— Как мина денят ти? — попита жена му.
— Курсантите ми връчиха медал — отговори той и й разказа. Накрая извади Ордена на Пурпурната мишена от куфара си. Кати се развесели, но усмивката й угасна, когато чу за посещението на Шоу от ФБР. Джек внимаваше да не се изпусне.
— Значи той смята, че няма да има проблеми? — обнадеждена запита тя.
— Не можем обаче да го пренебрегнем.
Кати се извърна за момент. Не знаеше какво да мисли при тази нова информация.
„Разбира се — помисли си съпругът й, — аз също не зная.“
— Какво ще правим? — попита накрая тя.
— Най-напред ще се обадя до фирма за алармени инсталации, за да монтират една в къщата. Освен това вече сглобих пушката и е заредена…
— Не, Джек, не в тази къща, не, когато Сали е тук — прекъсна го Кати.
— Пушката се намира на горния рафт на гардероба ми. Заредена е, по в цевта няма патрон. Тя не може да стигне до нея дори и да се качи на стол. Пушката ще си остане заредена, Кати. Ще започна да се упражнявам е нея, а може да си взема и пистолет. И… — Той се поколеба. — Искам и ти да започнеш да стреляш.