Нокът на сребърния ястреб
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: conclave of shadows #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нокът на сребърния ястреб». Краткое содержание книги:
Но Киели вече е чакал четири дни и нощи и сега е измръзнал, самотен, отчаян и много, много уморен…
Събужда се от ужасното усещане за впили се в него остри птичи нокти и вижда вкопчилия се в ръката му сребърен ястреб. Момчето не е сигурно дали изобщо се е случило, или е кошмарно съновидение.
При връщането си у дома Киели вижда, че селото му гори, съплеменниците му са избити. Макар това да означава сигурна смърт, Киели се хвърля в битката… Оцелява само той.
В ума му отеква далечен глас: „Вдигни се и бъди Нокът за своето племе…“
Посрещаше и отвръщаше на всяка атака и на няколко пъти само свръхестествената реакция на Тал го спаси от поражение. След няколко минути и двамата вече дишаха задъхано и бяха плувнали в пот.
Възгласите и насърчаващите викове скоро заглъхнаха и накрая замряха съвсем. Дуелът продължаваше, а придворните и гостите стояха съвсем мълчаливо, без да се чуе и най-тих шепот: събралите се попиваха с очи всяко движение и маневра на двамата претенденти. Всички бяха затаили дъх и дори се опитваха да не мигат, за да не пропуснат внезапния изход, който неминуемо щеше да дойде.
Напрежението у Тал се усилваше, тъй като Кемпънийл бе най-добрият боец с хладно оръжие, пред когото се бе изправял. Беше хитър и не влизаше в никакъв шаблон в ходовете си, доколкото Тал можеше да прецени. Времето течеше и той чувстваше как шансовете му за победа се изплъзват. Освен това изпитваше необходимост да намери съвършената атака, онази, която би могла да се окаже леко „встрани“, и да нанесе убийствен удар, който да прилича на злополука. Но минутите течаха, умората се трупаше и той разбираше, че става все по-невъзможно да убие противника си, и при това може би дори щяха да му отнемат удоволствието да спечели двубоя.
И в този момент забеляза нещо. Видя как лейтенантът шибна с оръжието, докато замахваше, за да го посрещне в засада, а след това го изтегли назад и се опита да му влезе отдясно, докато сабята на Тал се понасяше в другата посока. Тал вече бе видял това движение.
Минутите се точеха. Двамата противници се отдръпваха един от друг, кръжаха и се опитваха да успокоят дишането си, докато търсят откриване. Тал реши да поеме риск, преди да се е уморил твърде много, за да може да изпълни трудния ход.
Започна с привидно тромав замах отгоре, като изви китката си така, че ударът да дойде над лявото му рамо в дъга надолу, прицелена в дясното рамо на Кемпънийл. След това бавно завъртя китката си, все едно опитва посичащ удар под лакътя на Кемпънийл към откритите му за миг ребра, докато той вдига оръжието си нагоре, за да парира високата атака.
Кемпънийл видя отварянето и вместо да продължи с високата блокада, заби оръжието си напред в опит да порази Тал в дясното рамо.
Тал се остави инерцията да го тласне напред, разтворил широко крака; тялото му се изви наляво, върхът на сабята почти опря пода. Вместо да се спре и да се отдръпне обаче Тал продължи залитането, докато дясното му коляно не докосна пода. Върхът на оръжието на Кемпънийл се вряза във въздуха и докато изненаданият лейтенант разбере, че е пропуснал целта си и издърпа сабята си назад, Тал изви китката си, заби нагоре с острието и го промуши в слабините.
Кемпънийл изръмжа от болка и рухна на пода, стиснал се с ръка за слабините, между пръстите му потече кръв. Тал се изправи и отстъпи назад. Зрителите седяха стъписани и смълчани.
Глупав и рискован ход. Но беше подействал. Тълпата изригна в овации и възторжени възгласи, щом Тал отстъпи още крачка от съперника си.
Старшият майстор се приближи и сложи ръка на рамото му — признаваше победата му. Тал пристъпи показно напред, застана над Кемпънийл и му подаде ръка, за да му помогне да стане. Лейтенантът лежеше безсилен, с изкривено от болка лице. Тал помълча за миг, после се обърна и каза:
— Доведете лекар. Боя се, че раната е по-дълбока, отколкото бе намерението ми.
Двама войници в униформата на херцогство Оласко притичаха до Кемпънийл и се опитаха да му окажат помощ. Появи се и кралският лекар, прегледа бързо раната и се разпореди да отнесат лейтенанта в някоя стая наблизо, за да го превърже.
Слуги зачистиха припряно кръвта по пода и след минути редът в залата бе възстановен.
Тал едва чу похвалите, с които го отрупаха кралят и Майсторът на двора. Кимаше и се усмихваше вяло при всеки подходящ повод. Когато кралят най-сетне му връчи златната сабя, малко копие на първоначалната награда, поднесена на граф Верси Данго преди двеста години, Тал се поклони и благодари скромно.
Но през цялото време се чудеше колко дълбоко е пронизал противника си.
Паско го придружи до стаята, която му бяха отделили. Там го чакаше вана с гореща вода и Тал си позволи лукса да падне изтощен на леглото и Паско да свали ботушите му.
— За малко да загубя — въздъхна уморено.
— Знам — отвърна Паско. — Но не загубихте. Той ви изтощаваше. Вие сте здрав и силен младеж, но той е опитен ветеран и има години военни кампании и истински войни зад гърба си, каквито вие нямате. Това беше неговото предимство. Вашето беше готовността да рискувате всичко в един глупав ход. Но подейства.