Убежище
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убежище». Краткое содержание книги:
Бягайки от своите събратя, младият мрачен елф намира своето убежище в свят, много по-различен от този, в който се е родил.
Не след дълго започва да разбира неговите обитатели.
Приемането му сред тях се оказва бавно и мъчително, но не и невъзможно.
Със силата на волята и огромното си желание за промяна в живота си Дризт До’Урден все пак успява да намери нов дом и приятели на земята.
„Убежище е най-добрата книга, публикувана от TSR от дълго време насам“
— Брат Хършел се опитва да отвори ключалката — каза Матеус, приближавайки се към Дризт. — Твоите пръсти са сръчни. Ще опиташ ли?
— Нито Хършел, нито аз можем да отворим тази ключалка — каза разсеяно Дризт, без да вдига поглед от книгата.
— Хършел поне опитва — запротестира Матеус, — а не се затваря в себе си, хабейки свещи и четейки някакви безполезни книги!
— Не толкова безполезни за онези от нас, които възнамеряват да се измъкнат оттук живи — каза Дризт все още, без да го поглежда. Сега той прикова цялото внимание на монаха.
— Какво е това? — попита Матеус, навеждайки се по-близо над рамото на Дризт, въпреки че не можеше да чете.
— Разказва за суетата — отвърна елфът.
— Суетата? Какво общо има суетата с…
— Суетата на драконите — обясни Дризт. — Наистина много важно нещо. Всички дракони я притежават в излишък, злите повече от добрите.
— Те имат нокти, по-дълги от мечове и дъх, който може да стопи и камък, нима нямат основание за това? — измърмори Матеус.
— Може би — съгласи се Дризт, — но суетата е слабост — несъмнена слабост — дори за тях. Няколко герои са се възползвали от това, за да убият дракон.
— Нима мислиш да убиеш сега това нещо? — слиса се Матеус.
— Ако се наложи — отвърна все така разсеяно Дризт. Матеус вдигна ръце и се отдалечи, клатейки глава в отговор на втренчените погледи на останалите.
Дризт скришом се усмихна и се върна към четенето. Плановете му сега придобиха определена форма. Той прочете целия пасаж няколко пъти, запечатвайки всяка дума в съзнанието си. Три свещи по-късно Дризт все още четеше и монасите ставаха нетърпеливи и гладни. Те подтикваха Матеус, който стоеше и въртеше колана около корема си, да отиде при Дризт.
— Още суета? — попита той саркастично.
— Свърших с тази част — отвърна елфът. Той вдигна книгата, за да покаже на монаха рисунка на огромен черен дракон, увит около няколко паднали дървета в дълбоко блато. — Сега чета за дракона, който може да ни помогне.
— Хефест е червен — напомни му Матеус презрително, — не черен.
— Това е различен дракон — обясни Дризт. — Мергандивинасендър от Чулт, който вероятно посещава Хефест, за да разговарят.
Брат Матеус окончателно се обърка.
— Черните и червените не се разбират много добре — заяви той със скептицизъм. — Всеки глупак знае това.
— Аз рядко се вслушвам в глупци — отвърна Дризт и монахът отново се обърна и си тръгна, клатейки глава.
— Има още нещо, което не знаеш, но Хефест най-вероятно знае — каза тихо Дризт, твърде тихо, за да го чуе друг. — Мергандивинасендър има лилави очи!
Той затвори книгата доволен, че му бе дала достатъчно информация, за да направи своя опит. Ако някога се беше срещал с ужасяващото величие на стар червен дракон преди, в този момент той нямаше да се усмихва. Но невежеството и спомените за Монтолио вдъхнаха кураж на младия елф, който все още имаше много малко за губене, а и нямаше намерение да умира от глад заради страха от някаква неизвестна опасност. Нямаше да стига дотам, още не. Не и преди да упражни своя най-добър драконов глас.
От целия блясък и величие, които елфът бе виждал през живота си, нищо — нито големите домове в Мензоберанзан, в пещерата на илитидите, дори в киселинното езеро — дори не се приближаваше до вдъхващото страхопочитание зрелище на драконовата бърлога. Хълмове от злато и скъпоценни камъни изпълваха огромната пещера като надигащи се вълни, следващи дирята на огромен кораб в морето. Ослепително блестящи оръжия и брони бяха натрупани навсякъде, а изобилието от изящно изработени предмети — чаши, бокали и други съдове — вероятно щеше да запълни съкровищницата на хиляди най-богати крале. Дризт трябваше да си напомня да диша, докато гледаше това великолепие. И не богатството го заплени — той не се интересуваше от материалните придобивки, — а приключенията, за които тези чудесни предмети и богатства му намекваха по хиляди различни начини. Погледът към бърлогата на дракона омаловажи простото оцеляване с Каещите се монаси и простичкото му желание да намери спокойно и тихо място, което да нарече свой дом. Той си спомни разказа на Монтолио за дракона и за другите приключения, които му бе разказал слепият пазител. И неочаквано вече сам се нуждаеше от тези приключения.