Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Пиеше му се вино обаче: горчиво, тъмно и тежко. Закрачи през площада и после надолу по стъпалата към пивницата, наречена „Ленивата змиорка“, под пълен с овчи кожи склад. По времето му на контрабандист „Змиорката“ бе прочута с това, че предлагаше най-старите курви и най-гадното вино в Бял пристан, наред с месеници, пълни със свинска мас и пача, които или не ставаха за ядене в най-добрия случай, или бяха отровни в най-лошия. При такава стока повечето местни я отбягваха и я оставяха на неосведомените моряци. Човек никога не можеше да види войник от градската стража или митничар в „Ленивата змиорка“.
Някои неща никога не се променят. В „Змиорката“ времето беше спряло. Сводестият като бъчва таван бе почернял от сажди, подът бе от утъпкана пръст, въздухът миришеше на дим, развалено месо и повръщано. Дебелите лоени свещи по масите хвърляха повече дим, отколкото светлина, а виното, което Давос си поръча, изглеждаше по-скоро кафяво, отколкото червено в сумрака. Четири курви бяха насядали близо до вратата и пиеха. Едната му хвърли обнадеждена усмивка, щом влезе. Давос поклати глава и жената каза нещо, което разсмя приятелките ѝ. След това не му обърнаха повече внимание.
Освен курвите и собственика „Змиорката“ бе изцяло на разположение на Давос. Подземието беше голямо, пълно с кътчета и ниши, където човек можеше да остане сам. Той отнесе виното си в една от тях, седна с гръб към стената и зачака.
Скоро се усети, че се е загледал в камината. Червената жена можеше да види бъдещето в огъня, но единственото, което виждаше Давос Държеливия, бяха сенките на миналото: горящите кораби, пламтящата верига, зелените сенки, проблясващи по търбуха на облаците, Червената цитадела, надвиснала мрачно над всичко. Давос беше прост човек, издигнат от случайността, войната и Станис. Не разбираше защо боговете трябваше да вземат четирима млади мъже, здрави и силни като синовете му, а да пощадят уморения им баща. Някои нощи мислеше, че са го оставили, за да спаси Едрик Буря… но момчето копеле на крал Робърт вече бе в безопасност в Каменните стъпала, а Давос все още си стоеше на този свят. „Дали боговете имат някоя друга задача за мен? — питаше се. — Ако е така, може би Бял пристан е някаква част от нея.“ Опита виното, а после изля половин чаша на пода до крака си.
Когато навън взе да се смрачава, пейките на „Змиорката“ започнаха да се пълнят с моряци. Давос викна на собственика за нова чаша. Той му донесе и свещ и попита:
— Искаш ли ядене? Имаме месеници.
— Какво е месото?
— Обичайното. Добро е.
Курвите се изсмяха.
— Сиво е, иска да каже — подвикна едната.
— Затваряй си проклетата човка. Ядеш ги.
— Ям всякакви говна. Не значи, че ми харесват.
След като собственикът се отдалечи, Давос духна свещта и се отдръпна в сенките. Моряците бяха най-лошите клюкари на света, когато се лееше вино, дори да е толкова евтино като това. Трябваше само да слуша.
Повечето чуто вече го беше научил в Систъртън, от лорд Годрик или от жителите на Търбуха на кита. Тивин Ланистър беше мъртъв, изкормен от сина си джудже. Трупът му миришел толкова лошо, че никой не можел да стъпи във Великата септа на Белор дни след това. Владетелката на Орлово гнездо била убита от някакъв певец. Сега в Долината управлявал Кутрето, но Йон Ройс, наричан Бронзовия Джон, се заклел да го съкруши. Бейлон Грейджой също умрял, а братята му се биели за Морски камък. Сандор Клегейн станал разбойник, грабел и убивал в земите покрай Тризъбеца. Мир, Лис и Тирош се счепкали в нова война. В Изтока бушувало робско въстание.
Други новини бяха по-интересни. Робет Гловър беше в града и се опитваше да събере мъже, с малко успех. Лорд Мандърли бил глух за молбите му. Бял пристан е уморен от война, разправяха, че казал. Това беше лошо. Ризуел и Дъстин изненадали железните хора на Трескавата река и подпалили дългите им кораби. Това беше още по-лошо. А сега Копелето на Болтън тръгнал на юг с Ходър Ъмбър, за да атакуват Рова на Кайлин.
— Курвенската напаст, лично — твърдеше един лодкар, току-що докарал товар кожи и дървени трупи от Белия нож, — с триста копиеносци и сто стрелци. Мъже от Рогов лес се присъединили към тях, и от Кервините също. — Това беше най-лошото.
— Лорд Виман ще е най-добре да прати войска, ако знае какво е добре за него — рече старецът в края на масата. — Лорд Рууз е Гарантът сега. Честта на Бял пристан налага да отвърне на призива му.
— Какво ли са разбирали Болтънови някога от чест? — подхвърли собственикът на „Змиорката“, докато пълнеше чашите им с още кафяво вино.