Ужас [bg]

Складът за котвени въжета се намираше в най-предната част на форпика, точно където двете стени на корпуса се сближаваха към носа. Той не представляваше точно стая — двете врати бяха високи само три фута, а пространството вътре беше с височина малко повече от четири фута, — а по-скоро нещо като килер. В него постоянно вонеше нетърпимо на речна тиня, дори месеци или години след като корабът беше пускал котва в устието на река. Навитите и натрупани едно върху котвени въжета заемаха почти цялото ниско, тъмно и зловонно помещение.

Лейтенант Ървинг отвори с усилие неподатливите врати на склада и поднесе фенера си към отвора. Трясъците на леда се чуваха особено силно тук, където носът и бушпритът бяха притиснати от движещия се паков лед.

Безмълвната дама вдигна глава и тъмните й очи припламнаха от светлината, както става при котите.

Тя беше гола, ако не се брои бяло-кафявата кожа, разстлана под нея като килим, и друга тежка кожена дреха — навярно парката й, — наметната на раменете й.

Подът на склада за котвени въжета беше издигнат на повече от фут над наводнения под на палубата. Ескимоската беше избутала масивните въжета встрани и беше застлала с кожата получилата се хралупа, в горната част на която имаше плетеница от кълчища. В малко канче за храна, пълно с масло или китова мас, гореше открит пламък, осигуряващ слаба светлина и топлина. Ескимоската се хранеше с парче червено, сурово, кърваво месо. Тя режеше с бързи движения късчета от парчето месо с малък, но явно много остър нож, и ги поднасяше до устата си. Ножът беше с кокалена или рогова дръжка, върху която имаше някаква украса. Безмълвната дама стоеше на колене, приведена над огъня и над месото, и малките й гърди висяха по начин, който напомни на образования лейтенант Ървинг за статуята на вълчицата, кърмеща малките Ромул и Рем, чиито илюстрации беше виждал.