Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
Началникът на управлението на граничните войски Фриновски, който присъствуваше на обсъждането на този вариант, се разсмя:
— От колоната манифестиращи по Червения площад да улучат с пистолет застаналия на Мавзолея Сталин? Знаете ли какво е разстоянието? Сигурно имате далекобойни пистолети, ами покажете ми ги, защото аз изобщо не бях чувал за такива. Не сте ли виждали кордона от милиционери, които не биха позволили на никого да излезе от редиците и да се затича към Мавзолея? Значи такива снайперисти имало в педагогическия институт в Горки, а? Дайте ги на мен, с тях ще заменя цяла дивизия в моите войски.
Всички разбираха, че Фриновски е прав. И макар че следствието бе готово да приеме какви ли не нелепости, като смяташе, че на съда в устата на обвиняемите те ще звучат що-годе правдоподобно, вариантът за стрелба с пистолет по Мавзолея беше просто глупав.
Молчанов поморавя. И той разбираше, че вариантът е глупав, но смяташе за по-важно подсъдимите да признаят самия факт, че са подготвяли терористичен акт, а пък по кой начин — това според него можеше да мине незабелязано в общия поток на обвиненията. Сега Фриновски го лиши от тази възможност.
Дяков поиска думата. Той стана и предложи друг вариант — бомба! В хода на следствието той се занимава с преподавателя по химия Нелидов — защо Нелидов да не произвежда бомби в химическата лаборатория при педагогическия институт? Вярно, той се опъва, не признава, но ако му представим свидетелски показания и веществени доказателства, всичко ще си признае.
Тази идея допадна на Молчанов. Първо, версията с бомбата звучеше по-убедително, отколкото с пистолета, и второ, важен беше моментът с веществените доказателства, защото в делото нямаше никакви веществени доказателства — нито документи, нито писма, нито позиви, абсолютно нищо, освен признанията на самите подсъдими. А пък в институтските лаборатории положително ще се намерят някакви взривни вещества.
Начаса в Горки бе изпратен Дяков с група служители, скоро те се върнаха и на съвещанието при Молчанов Дяков сложи на масата няколко кухи ръждиви метални топки с диаметър 6–7 сантиметра, заяви, че това са бомбени гилзи и прочете скалъпен в Горки официален документ, че телата на бомбите навремето са били скрити в двора на института от студенти-терористи, за да бъдат по-късно напълнени с взривни вещества. Дяков оповести и заключението на градския военен комисариат в Горки, че това наистина са бомбени гилзи и ако се напълнят с взривно вещество, ще притежават голяма разрушителна сила.
Това официално заключение подействува внушително, но не на всички.
Началникът на специалния отдел Гай подържа в ръка една от топките и се усмихна иронично.
— Тези топки стават за бомби толкова, колкото и за да сготвиш от тях кокоши котлети. Всеки артилерист ще ви го каже, всеки готвач ще го потвърди.
Възцари се тягостно мълчание. Но на Молчанов очевидно много му се искаше да представи на съда „бомбите“ и по този начин твърдо да обоснове обвинението в терор, а може вече и да бе докладвал за това горе, тъй че сега нямаше накъде да отстъпва.
— Представете тези топки на Нелидов — нареди той на Дяков, — а ако се опъва, доведете го при мен.
Погледна към Шарок.
— Помогнете на другаря Дяков.
Това беше предупреждение за Дяков: на подчинения му се оказва по-голямо доверие, отколкото на самия него.
Нелидов се засмя, щом видя топките, и обясни защо те по никой начин не могат да послужат за приготвяне на бомби.
Интелигентният, деликатен Нелидов вече беше страшно измъчен, но се държеше твърдо. Шарок дори изпитваше тайна симпатия към него, специално прочете от енциклопедията статията за рода Нелидови — старинен дворянски род, известен още от времето на Йоан Трети, петстотин години са това, а не като нашите новоизпечени владетели, дето смятат, че и от магарето става кон. И се държи като истински руски аристократ.
Шарок разбираше: голяма тактическа грешка беше, дето показаха на Нелидов тези топки, това му даде да разбере, че следствието не разполага с никакви данни срещу него и още повече укрепи твърдостта и упорството му. И този път Нелидов не даде показания.
През нощта го заведоха при Молчанов.
Молчанов строго изгледа Нелидов и сърдито попита:
— Какво се втелявате, защо не давате показания?
— Вижте какво — отговори Нелидов, — не съм свикнал да лъжа, още по-малко мога да си позволя да наклеветя невинни хора — своите студенти и колеги.
Молчанов го прекъсна:
— Кого наричате невинни хора? Вие трябва да потвърдите показанията на другите обвиняеми, това, което отговаря на истината и което само вие отричате. Или може би всички лъжат и само вие казвате истината?