Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
Всичко това беше полезно за делото, но дразнеше Шарок и той не позволяваше на Рейнголд да се разпуска, слушаше го с каменна физиономия, без да показва по какъвто и да било начин, че цени усърдието му — в положението на Рейнголд то е напълно обяснимо. Слушаше Рейнголд внимателно, но като човек, който решава, а Рейнголд само предлага, и като умен човек Рейнголд почувствува тази дистанция и я прие — не посмя да влезе в конфликт със следователя, още повече че Шарок приемаше почти всичко, отклоняваше само онова, което се разминаваше с общия сценарий — Рейнголд не го знаеше, а Шарок го знаеше и така излизаше, че Шарок действува според някакви висши съображения, а Рейнголд трябва да уважава тези съображения: той е подследствен, а Шарок е следовател, той е затворник, а Шарок е на свобода, ако делото приключи успешно, Шарок ще получи орден, а още не се знае какво ще получи Рейнголд, макар Шарок да имаше впечатление, че той свято вярва в дадените му обещания.
С една дума взаимното разбирателство бе постигнато, съюзът беше налице. Акциите на Шарок се вдигнаха много: неговият подследствен Рейнголд даваше най-обширните, най-убедителните и най-острите показания. Олберг можеше да свидетелствува само за действия в чужбина, подписваше всичко, което му поднасяха, но бе лишен от фантазия, вместо него трябваше да мислят следователите. А те зле познаваха атмосферата в чужбина и не можеха да измислят нищо абсолютно достоверно освен това, че Олберг е бил изпратен от Седов в СССР по нареждане на Троцки със задача да организира терористичен акт срещу Сталин, който смятал да осъществи с помощта на студенти от педагогическия институт в Горки по време на празничната манифестация в Москва.
Колкото до Пикел, той даваше показания само срещу Зиновиев, а след провала на очната ставка със Зиновиев изпадна в апатия и в края на краищата — в такава дълбока депресия, че се наложи отново да извикат на помощ приятелите му Шанин и Гай. Прехвърлиха Пикел в хубава килия, където Шанин и Гай седяха с него до късно. Пиеха вино, вечеряха, играеха карти, как ли не се стараеха да ободряват Пикел. Следователят бе внушил на Пикел, че Зиновиев е дал същите показания. На очната ставка Пикел се убеди, че това не е вярно. Зиновиев го моли да се откаже от лъжливите показания. Пикел бе потресен, не можа да продума и го отведоха.
Сега Шанин и Гай го уверяваха, че по-рано Зиновиев наистина е дал исканите показания, но на очната ставка неочаквано се отказал от тях и че занапред всичко ще върви нормално. Под влиянието на тези увещания, придружавани от пийване, хапване и игра на карти, Пикел се посъвзе и успокои Ягода и Молчанов, които се опасяваха, че в състояние на депресия не ще могат да изкарат Пикел на процеса.
Всички тези обстоятелства наложиха сценарият да се променя непрекъснато, вярно, Олберг и Пикел бяха полезни, те безспорно щяха да изиграят ролята си: показанията са си показания, съучастниците — съучастници. Но главен „детонатор“ стана Рейнголд, а най-личен следовател — Шарок, защото водеше делото на Рейнголд.
Всички свои случайни срещи с който и да е бивш опозиционер, били те в частен дом или на официално служебно място, на заседания, съвещания, дори на конгреси или конференции, Рейнголд тълкуваше, представяше като срещи, на които са се обсъждали подробности по заговора. За него беше важно само точно да си спомни датата и мястото на някоя среща, тъй че обвиняваният човек да не може да докаже алибито си.
Голям стопански ръководител, видна фигура в държавния апарат, Рейнголд бе участвувал в много заседания, на които бяха присъствували и други бивши опозиционери, също ръководители от висок ранг.
Така че в смисъл на място и време показанията на Рейнголд придобиваха пълна достоверност, а това, на свой ред, придаваше убедителност на неговата версия за съдържанието на разговорите.
Рейнголд призна, че е участник в троцкистко-зиновиевския заговор, че е действувал под ръководството на Зиновиев, Каменев и Бакаев, че е подготвял убийството на Сталин, а също и на Ворошилов, Каганович и на други ръководители на партията и държавата. Че убийството на Киров е било извършено по прякото нареждане на Зиновиев.
Разбира се, Рейнголд изцяло потвърди показанията на Пикел и Олберг, тъй както и Пикел и Олберг потвърдиха показанията на Рейнголд.
По заповед на Молчанов те тримата — Рейнголд, Пикел и Олберг — се срещнаха в кабинета на началника на икономическия отдел Миронов, координираха и съгласуваха показанията си.