Трийсет и пета и други години

И затвори телефона.

Стана.

Разходи се из кабинета.

Един секретар на краеви комитет бе застрелял в своя кабинет първия секретар на ЦК на републиканска компартия.

Първият такъв случай в партията.

То се знае, Берия не се е отбранявал и не се е защитавал. Ханджян не е посягал на него — не е такъв човек, лош човек е, но не е такъв, не може да убие секретар на краеви комитет, разбира какво го чака за такова нещо.

Берия, разбира се, просто го е застрелял. Но пък и честно си го признава пред НЕГО. Можеше да излъже, че Ханджян сам се е застрелял, да подбере свидетели, да състави протокол. Всичко можеше. Не, не посмя да излъже НЕГО. Разбира се, престъпник е, но верен престъпник.

Безспорно на Берия му беше трудно. Закавказието не искаше да го признае — през 1931 година от представител на ОГПУ — хоп, първи секретар на ЦК на Грузия, а през 1932-а — първи секретар на Закавказкия краеви комитет, редови чекист, дори не член на ЦК на ВКП (б), и това в Грузия, където има стари, известни партийни кадри, членове на ЦК на ВКП (б). Например Мамия Орахелашвили, член на партията от 1903 година, Картвелишвили, член на партията от 1910 година, се имат за създатели на Закавказката партийна организация и не щеш ли — някакъв си Берия, следовател от ЧК.

ТОЙ опозна отблизо Берия през 31-а година, когато почиваше в Цхалтубо.

Берия, тогава пълномощен представител на ОГПУ на СССР в Закавказието, пое лично НЕГОВАТА охрана, създаде троен пръстен от 250 чекисти и месец и половина не се отдели на крачка от НЕГО.

За месец и половина може да се опознае един човек. ТОЙ добре го опозна. Берия МУ представи изчерпателни данни за всички ръководители в Закавказието, от подробни по-подробни агентурни сведения за всеки от тях. ТОЙ научи какво е говорил всеки за НЕГО, какво е мислил за НЕГО. Правилно го информира, честно, потвърди всичко, в което ги бе подозирал самият ТОЙ. Всички те бяха против „преразглеждането на историята“ — така наричали утвърждаването на НЕГОВАТА истинска роля в историята на дореволюционен Кавказ. Те, видите ли, били „свидетели“, те, видите ли, били „преки участници“. От всички „стари болшевики“ те бяха най-неприемливите, въобразяваха си, че са равни с НЕГО, въобразяваха си, че са същите като НЕГО „участници в революционната борба в Закавказието“. Именно техните истински мисли, техните истински настроения бе изразил простодушният Авел в своята брошура. Берия ги бе разбрал правилно, знаеше им и кътните зъби.

Берия му разказа и за себе си. Разказа му подробно, а дали е било честно — никой не знае. Бил роден в село Мерхеули, близо до Сухуми, учил в Баку в техническо училище, през март 1917 година влязъл в партията, работил в нелегалност. По поръчение на партийната организация се свързал с мусаватисткото разузнаване.

Берия наблегна особено на този факт, изреди имената на всички членове на Бакинския комитет, взели това решение, сложи на масата техните писмени потвърждения, че са му дали такова поръчение.