Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
ТОЙ не погледна хартишките, побутна ги. Разбираше, че хартишките са в ред, инак Берия нямаше да ги представи. Но този човек беше в ръцете му: бил е свързан с мусаватисткото разузнаване. И когато изпращат някого на разстрел като бивш провокатор, той вече няма време да доказва дали е бил свързан с тайната полиция доброволно, или по партийно поръчение.
Във всеки случай този човек умее да служи, ще служи и знае как да служи.
Там, в Цхалтубо, ТОЙ реши: именно Берия е човекът, който може да се справи с тази надута каста в Закавказието. Но за целта той трябва да разполага с достатъчна власт. На поста ръководител и ОГПУ не ще може да се справи с тях. На поста ръководител на ОГПУ той изцяло ликвидира остатъците от мусаватисти, дашнаки, меншевики, разправи се с троцкистите, но за кадровата революция в Закавказието трябваше да бъде партиен ръководител на Закавказието. Само от този висок пост Берия би могъл да смени хората, да се освободи от ненужните, да издигне нужни.
Веднага след като се прибра в Москва през есента на 1931 година ТОЙ извика в ЦК ръководителите на Закавказкия краеви комитет от всичките три републики — Грузия, Азербайджан и Армения. Дневният ред на съвещанието не беше обявен. ТОЙ говори цял час — за икономиката, за националните въпроси, за други неща, говори спокойно, искаше да уреди всичко с добро. И вече като ставаше, каза:
— А какво ще кажете да формираме ръководството на Закавказкия краеви комитет така: първи секретар — Лаврентий Картвелишвили, втори — Лаврентий Берия.
Видя реакцията им: сякаш онемели, те седяха втрещени, дори не помръднаха от местата си, макар че ТОЙ вече бе станал.
И само Картвелишвили рязко отговори:
— Аз няма да работя с този мошеник.
Ето как посмя да МУ отговори Лаврентий Картвелишвили, с нелегално име отпреди Лаврентиев. Впрочем през трийсет и първа година те още си позволяваха какво ли не. Позволяваха си да ГО обвиняват, че препоръчва за ръководител на партийна организация един мошеник.
Всички се позасмяха. И Орахелашвили, и Мусабеков, и Буниат-Заде, и другите. Дори един най-обикновен служител от краевия комитет, завеждащият организационния отдел Снегов, и той си позволи да се засмее. ТОЙ няма да забрави тези усмивчици.
И само Ханджян не се усмихна. Остана да седи с каменно лице, разбираше, че усмивките са неуместни тук. Хитър е. А хитрите хора са опасни.
И тогава ТОЙ каза:
— Добре, заминавайте си. Ще решим въпроса в работен порядък.
Разбира се, тогава ТОЙ постъпи, както бе решил. Лаврентий Картвелишвили (ТОЙ му нареди да носи само името Лаврентиев) бе изпратен на партийна работа в Сибир, първи секретар направиха Мамия Орахелашвили, втори — Берия.
След няколко месеца преместиха Орахелашвили в Москва, направиха го заместник-директор на института „Маркс — Енгелс — Ленин“.
Първи секретар на Закавказкия краеви комитет стана Берия.
През тези почти пет години той се изяви добре. Цялото предишно ръководство на Грузия бе пръснато по други партийни организации. Смени всички секретари на районни комитети, претръска целия апарат, успешно провежда в мащабите на Закавказието кадровата революция, сам я провежда, без Ягода и без Ежов, като секретар на краеви комитет има пряка връзка с НЕГО. Ягода и Ежов в случая не са необходими. ТОЙ и Берия най-добре познават обстановката на Кавказ.
В Азербайджан си има свой човек — Багиров. Багиров се справи и с Мусабеков, и с други недоволни. Недоволството, разбира се, остана, но то скоро ще изчезне заедно с недоволните.
Виж, Армения е костелив орех за Берия. Ханджян му пресядаше на гърлото. Ханджян не признаваше и не можеше да признае Берия: защо Берия, а не той, Ханджян, и двамата са партийни членове от 1917 година, но той, Ханджян, е с две години по-млад, Берия до 1931 година е бил на чекистка работа, а Ханджян още през двайсет и първа беше секретар на Ереванския градски комитет на партията, а от 1930-а — първи секретар на ЦК на компартията в Армения. Той е истински, кадрови партиен работник, а Берия е парашутист, от органите, и всички знаят за какво им е спуснат. И затова Ханджян не допускаше несправедливости спрямо своите арменци, защитавате дори своя народен комисар по просветата Степанян. Как му беше името? Нерсик. Защитаваше Нерсик Степанян, когато тоя кучи син разкритикува книгата на Берия „Към въпроса за историята на болшевишките организации в Закавказието“.
Берия написа тази книга по НЕГОВА поръка. Тази книга беше опровержение на лъжливите измислици на Авел Енукидзе. В нея бе правилно осветлена НЕГОВАТА роля в историята на болшевишката партия изобщо и в Закавказието в частност. Книгата не бе лишена от недостатъци, но какъв литератор е Берия? Носеха се и слухове, че не я е писал той. Какво значение има? Книгата е нужна. Всички разбират това. А Степанян я осмя, разкритикува я, видите ли, за нейната псевдонаучност и многобройните фалшификации. Срещу кого се опълчи Степанян? Срещу Берия ли? Не, опълчи се срещу НЕГО, опълчи се срещу възстановяването на НЕГОВАТА неоспорима роля в историята на партията. Берия поиска Степанян да бъде разстрелян като враг на народа. Ханджян не позволи. Осъди Степанян, но не позволи да го разстрелят. Не дава никого да закачат. Хитър човек. Двуличен човек.