Трийсет и пета и други години

В този смисъл чистките не постигаха целта си. Излизаше комунистът на трибуната, разказваше за себе си, след него се изказваха и други, приятелите хвалеха, враговете плюеха, а решаваща роля играеше партийният стаж. „Членът на партията от април 1917 година“ беше безгрешен, а пък „членът на партията от 1905 година“ — същински светец. Такива чистки не разкриват истинския облик на комуниста.

Друго нещо е проверката на партийните документи, в хода на която щателно ще бъде проучена цялата биография на комуниста, всяка година, всеки ден от живота му, връзките му — роднински, приятелски, служебни, неговите изказвания, неговото досие в органите на НКВД, писмените му обяснения относно една или друга неяснота в биографията.

Смяната на партийните документи е добра основа за кадровата революция. Всеки комунист трябва да се чувствува под постоянен, зорък и неотслабващ контрол.

Наложи се лично ТОЙ да говори по този въпрос, да призове местните партийни организации не просто да преписват картоните, а да сменят партийните билети само на онези, които са минали през всестранна и най-детайлна проверка. Наложи се публично да напомни на цялата партия, че задължително качество на всеки болшевик в сегашните условия е умението да разпознава врага, колкото и добре да е маскиран той. Наложи се да напомни, че партийните организации имат право да не издават партийни билети на онези членове на партията, които не са оправдали званието комунист.

Юни беше напрегнат. Втория доклад за проекта за Конституция на СССР той изнесе седмица след първия на заседанието на Президиума на ЦИК на СССР — бъдещата конституция вече се нарича Сталинска; среща се с авиаторите, разговаря с Губкин за нефта на Урал, заедно с Каганович и Орджоникидзе разгледа Переривинския шлюз на канала Москва — Волга. Строителството на канала трябваше да бъде завършено идната година, Москва щеше да стане пристанище на пет морета — Бяло, Балтийско, Каспийско, Азовско и Черно. Каналът щеше да реши проблемите за водоснабдяването на Москва, за оводняването на реките Москва, Клязма, Яуза и Уча, а също и проблемите за почивката на московчани. Каналът Москва–Волга беше съставна част от генералния план за реконструкция на Москва, от НЕГОВИЯ план.

Сталин разгледа площадките, където щяха да се издигат монументалните фигури на основоположниците на съветската държава Ленин и Сталин по проект на скулптора Меркуров.

Мястото бе избрано сполучливо, оттук монументите щяха да се виждат добре.

На осми юни ТОЙ посети в Горки болния Горки. С него бяха Молотов и Ворошилов. А десет дена по-късно, на осемнайсети юни, Горки почина. Бе обявен всенароден траур и на двайсети юни Горки бе погребан на Червения площад.

Потресен ли бе ТОЙ от смъртта на Горки? Всеки умира в отредения му час. Като творец Горки се бе изчерпал. Разбира се, връх на неговото творчество беше „Егор Буличов“. Колкото до „Клим Самгин“, ТОЙ и до ден-днешен не може да прочете тая мудна история. Да, не му беше призвание на Горки да пише епопеи, за епопеята са нужни крупни исторически фигури, а какви фигури има в „Клим Самгин“?! „Детство“, „Сред хората“, „Моите университети“ — това са хубавите произведения на Горки, животът там е истински, а не измислен като в „Клим Самгин“. Уж искаше да пише за НЕГО, но все „събираше материал“, нещо май дълго го събира. Вярно, тогава, по повод „Момичето и смъртта“, ТОЙ го поласка: „Тази творба е по-силна от «Фауст» на Гьоте.“ И сравнение не можеше да става. Но ТОЙ не само го каза, ТОЙ го и написа, остави го в историята, показа на Горки, че цени близостта си с него повече от съда на потомците. Все му е едно как литературоведите ще тълкуват тези думи след сто години, важно е как сега Горки тълкува в страната и в света НЕГОВАТА политика.