Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
Горки си свърши работата — обедини интелигенцията. За да подчиниш един народ, трябва или да унищожиш, или да купиш интелигенцията му. Или още по-правилно — една част да унищожиш, друга да купиш и да я държиш под страх. Горки изпълни тази мисия, като каза: „Когато врагът не се предава, унищожават го“, той внесе солиден влог от името на интелигенцията в делото на кадровата революция. Но писателите не винаги и не докрай осъзнават какво говорят, често заради ефектната дума, красивата фраза пренебрегват смисъла на казаното, говорят не точно каквото мислят. Не се знае как би се държал Горки по време на процесите срещу Каменев, Пятаков, Бухарин и другите негодници, сред които има много негови лични приятели.
Тъй че добре направи, като умря, навреме умря. Умря си с одобрението на кадровата революция: „Ако врагът не се предава, унищожават го.“ Остави лозунг, хубав лозунг.
Той се държеше, общо взето, лоялно. Понякога се опитваше да рита, лани се наложи да му стегне юздите чрез статията на Панфьоров, за да му покаже, че у нас няма неприкосновени. Нали и сам другарят Горки казваше, че изкуството и литературата трябва да се развиват в условията на свободна размяна на мнения. Точно това направи Панфьоров — свободно си изказа мнението.
Горки разбра всичко. И не се опъваше. Нанесоха удар на Шостакович, на композиторите-формалисти — не гъкна, натриха носа на архитекта Мелников и на другите архитекти-формалисти — не гъкна, удариха художниците-цапачи, между които и брата на Каменев — пак не гъкна. За тях хайде, други изкуства са, не е литература. Но ето че през март притиснаха Булгаков, а това вече се отнасяше за литературата, за драматургията, където Горки е първият човек — и той пак думица не издума…
И все пак не беше докрай сигурен човек. Седемнайсета година го доказа, отношението му към Октомврийската революция го потвърди. И не се знае как щеше да реагира на кадровата революция. Може би нямаше да иска да се компрометира пред така нареченото световно обществено мнение.
Тъй че добре направи, като умря, навреме умря. Паметта му трябва да се увековечи, името му трябва да остане в народната памет. „Ако врагът не се предава, унищожават го.“ За интелигенцията той трябва да остане пример за служене на партията и на съветската държава, пример за преданост на днешното ръководство.
Но независимо от чиято и да било смърт, животът продължава. Той трябва да продължава. По НЕГОВА инициатива бяха приети изключително важни решения „За работата на висшите учебни заведения“, „За забраната на абортите“, „За педологическите извращения“.
Тези постановления трябва да осигурят прираста на народонаселението, укрепването на семейството, правилното обучение на подрастващото поколение както в училищата, така и във висшите учебни заведения.
Новата държава трябва да се създава върху твърди основи. Революцията премахва стария ред, но тя е длъжна да създаде нов ред, твърд и непоклатим. За целта тя е длъжна да използува отработени през вековете, утвърдили се и оправдали съществуването си форми на живот и бит. Ако са били разрушени от революцията, те трябва да се възстановят.
Не бива да се допуска разрушаване на семейството чрез безпрепятствени разводи, освобождаването от семейни задължения, от грижи за децата деформира членовете на обществото, превръща ги в хора, които не носят отговорност за живота на своите близки, в хора без задължения и грижи.
С децата не бива да се правят педологически експерименти, детето не бива да се изучава с помощта на безсмислени, глупави и вредни анкети и тестове, да се превръща то в опитно зайче за всякакви учени шарлатани. Детето трябва да се учи и възпитава, така както са го възпитавали винаги, както учиха и възпитаваха НЕГО. Разбира се, съдържанието на обучението и целта на възпитанието сега са други, но същината — да обучаваш и възпитаваш — си остава.