Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
Докато слушаше Дяков, Лунин бършеше с носна кърпа стъклата на очилата си. Завърши тази процедура и погледна Дяков.
— Откъде да знам? Не съм бил на съвещанието.
— Та, значи, ето главното, което каза другарят Ежов: ако някой от вас се колебае, ако се съмнява, ако чувствува, че няма сили да се бори с троцкистко-зиновиевските банди, нека направо и честно си го признае и ние ще го освободим от работа в следствена група. Разбирате ли смисъла на тези думи, Владимир Николаевич? Всеки, който „честно си признае“ своята неспособност да води следствие, незабавно ще бъде арестуван като човек, съчувствуващ на обвиняемите.
Шарок слушаше спокойно дрънканиците на Дяков. Той водеше главния свидетел Рейнголд, който подписваше все нови и нови показания, Шарок ловко проточваше всичко това, срещаше се с Рейнголд всяка нощ, денем съгласуваше показанията му с показанията на другите подследствени и по този начин се пазеше от разпити на безнадеждни троцкисти, особено след несполуката със Звягуро. И добре разбираше защо и Лунин гледа да отбягва тези разпити.
— Аз не бягам от никаква работа — спокойно каза Лунин, — изпълнявам задача, възложена ми от началството. И ако получа от своя началник нареждане да се заема с друго дело, ще се заема. Безспорно вашите подследствени са терористи, но между другото за истински терористи винаги са били смятани анархистите, това го знае цял свят… Ако докажете на ръководството, че делата на анархистите трябва да се прекратят, моля, аз ще се заема с това, което ми наредят.
С тези думи Лунин стана от стола — висок, стегнат — и излезе от кабинета.
— Саботьор! — с омраза изръмжа подире му Дяков. — Рафиниран интелигент!
— Интелигент ли? — учуди се Шарок. — Доколкото знам, бил е помощник-командир на кавалерийски взвод.
— Няма значение. Рафиниран интелигент. И за съжаление Александър Фьодорович (имаше предвид Вутковски) му угажда на капризите.
— Че как — усмихна се Шарок, — и Вутковски е интелигент.
Валентин Олберг бе дал показания, че в създадената от него в педагогическия институт в Горки терористична група между другите преподаватели и студенти са били и преподавателят по история Соколов, комунист, и преподавателят по химия Нелидов, безпартиен, при това дворянин и внук на царския посланик във Франция.
Дяков бе сметнал, че Нелидов е по-лек обвиняем и с негова помощ ще успее да свърже троцкистите с царската аристокрация, затова го бе взел за себе си, а Соколов бе дал на Шарок.
Но действителността показа друго. Като опитен пропагандист Соколов прекрасно разбираше: съдът ще представлява акция, насочена срещу Троцки, Зиновиев, Каменев, съдиите ще изпълняват единствено волята на Сталин и неговата съпротива ще бъде безсмислена. Затова заяви на Шарок, че разбира задачата, поставена пред следствието, и смята, че е длъжен да помогне. Още повече че като преподавател по история дълги години е внушавал на студентите си омраза към Троцки и самият той е пропит от тази омраза.
Шарок не се стремеше да конкретизира начина, по който студентите от педагогическия институт в Горки са смятали да убият Сталин, разбираше, че всяка измислица само ще постави под съмнение самия факт на това намерение. С една дума той се справи лесно със Соколов и на другата сутрин сложи на бюрото на Вутковски неговите показания.
Много по-различно тръгна делото на Нелидов. Обратно на очакванията на Дяков, той се оказа труден, може би най-трудният от всички подследствени, за семейството си не се тревожеше, почти всичките му близки бяха починали. Нелидов не изпитваше никакви чувства и към партията, тъй като никога не бе членувал в нея.
Веднъж Шарок се отби при Дяков и видя Нелидов: млад мъж на около трийсет и пет години, умни очи, високо чело. На Шарок му се стори, че той изпитва известна боязън от Дяков, който, ожесточен от несполуките си, бе изгубил обичайното си самообладание, изпадаше в бяс, в истерия, крещеше на Нелидов. Виновна усмивка сменяше уплахата по физиономията на подследствения, но той нищо не подписваше.
Този втори следствен провал заплашваше Дяков с недоволство от страна на началството и с вероятно отстраняване от следствието, с отстраняване изобщо от централния апарат на НКВД. Шарок смяташе, че за Дяков това би било най-добрият изход от положението. Но Дяков не мислеше така, той на всяка цена искаше да докаже способностите си за работа в новите условия. Такава възможност скоро му се откри или поне така изглеждаше отначало.
Според версията на Олберг студентите от педагогическия институт в Горки смятали да убият другаря Сталин с пистолет.