Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
да е по-добре да я вдигна и хвърля по стъклото, но тя беше
прекалено тежка за подобна маневра. В стъклото се отвори
достатъчно голям отвор, за да се промушим през него. И два-
мата трябваше да се наведем – особено Дмитрий.
Едновременна атака от двете страни би била идеална, но
беше малко вероятно Соня да избяга през предната врата.
Щом наближихме вътрешния двор, започна леко да ми се гади
и усещането се засили, когато влязохме в дневната. Потиснах
го, както вече се бях усъвършенствала, и се подготвих за това, което предстоеше. Бяхме проникнали доста бързо, но не дос-
татъчно, за да изненадаме един стригой.
Соня Карп беше там и ни очакваше, като се опитваше да
избегне слънчевата светлина, проникваща в стаята. Когато за
пръв път видях Дмитрий като стригой, бях толкова шокирана,
че се вцепених. Това му бе позволило да ме залови, затова
този път се подготвих мислено, знаейки, че ще изпитам съ-
щия шок, когато видя бившата си учителка като стригой. И на-
истина беше шокиращо. Също като Дмитрий, голяма част от
чертите на Соня си бяха същите както преди: меднокестенява
коса и високи скули... Но красотата ѝ бе изкривена заради те-
беширенобялата кожа, червените очи и жестокото изражение,
присъщо за всички стригои.
Ако ни беше познала, с нищо не го показа. Моментално се
хвърли към Дмитрий със зловещо ръмжене. Това бе типич-
но за стригоите – първо да атакуват по-голямата заплаха, и
аз винаги се дразнех, че това беше Дмитрий. Той бе пъхнал
сребърния кол в колана си, за да държи лопатата, която не би
могла да убие стригой, но с достатъчно сила и ловкост опре-
делено щеше да задържи Соня на известно разстояние. Той
я удари силно по рамото при първото ѝ нападение. Въпреки
че не падна, тя определено изчака, преди да атакува отново.
Двамата обикаляха в кръг, като вълци, готови за битка, докато
224
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
тя преценяваше шансовете си. Едно светкавично нападение и
силата ѝ щяха да го победят, независимо дали държеше лопата
или не.
Всичко това трая по-малко от секунда, като сметките на
Соня ме изключваха от уравнението. Нахвърлих се върху нея
от другата страна, но тя ме видя с периферното си зрение и
тутакси ме отблъсна, без нито за миг да изпуска Дмитрий от
поглед. Искаше ми се аз да държах лопатата, за да я халосам
отзад от безопасно разстояние. Носех само сребърния си кол
и трябваше да бъда много внимателна с него, тъй като може-
ше да я убие. Огледах набързо стаята, която, колкото и да бе
странно, приличаше на обикновена дневна, но не видях нищо,
което да използвам като оръжие.
Тя направи лъжливо движение и Дмитрий се подведе. Едва
бе успял да се възпре, когато тя скочи, за да се възползва от
ситуацията. Запрати го към стената и го притисна, като изби
лопатата от ръката му. Той се изви, опитвайки да се отскубне
от ръцете ѝ, стиснали го за гърлото. Ако се опитах да я издър-
пам, моята сила, комбинирана с неговата, навярно щеше да го
освободи. Обаче аз исках това да свърши колкото бе възмож-
но по-бързо, затова реших да заложа на силова маневра.
Изтичах към нея и забих кола в лявата ѝ лопатка, надявай-
ки се да не съм я пробола близо до сърцето. Омагьосаното
сребро, толкова мъчително за стригоите, я накара да изкрещи.
Обезумяла, тя ме отблъсна със сила, която бе смайваща дори
за един стригой. Полетях назад и паднах, като ударих главата
си в масичката за кафе. Зрението ми се замъгли за миг, но ин-
стинктите и адреналинът ме изправиха на крака.
Нападението ми бе дало на Дмитрий частицата секунда, от
която се нуждаеше. Събори Соня на пода, грабна кола ми и
го притисна към гърлото ѝ. Тя изкрещя и се замята диво, а аз
побързах да му помогна. Знаех колко трудно е да се удържи
един стригой.
– Доведи Сидни – изхриптя той. – Веригата...
Раздвижих се колкото можех по-бързо, докато пред очите
ми танцуваха звезди и сенки. Отключих предната врата и я из-
ритах с крак като сигнал за Сидни, после изтичах обратно при
Дмитрий. Соня почти бе успяла да се освободи от хватката му.
225
р и ш е л м и й д
Отпуснах се на колене, за да му помогна да я задържи. В очите
му отново се бе появила онази свирепа жажда за мъст, искаше
да я унищожи там и веднага. Но имаше и още нещо. Нещо,
което ме караше да мисля, че той притежаваше много повече