Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
- Хей! - каза Крис, заставайки до десния лакът на Том. - На върха на хълма! Виждаш ли
тези коне?
- Виждам ги. - Беше невъзможно да ги пропусне. Тъкмо прехвърляха билото. Знаеше, че
част от тях ще яздят: Мели, Фин, някои от хората му. Това, което не беше очаквал, беше блясъкът
на бели камуфлажи. - Това са те! Изменените Променени, за които ви казах.
- Тези в бяло? На коне? - Джарвис изглеждаше стреснат. - Знам, че конете не реагират чак
толкова лошо, но... боже мой... трябва да има поне двайсет или трийсет от тях.
- Ако са добри в боя, защо не водят атаката? - попита Крие. - Не би ли искал най-добрите
ти хора да са отпред?
- Не и ако искаш да останат най-добрите ти хора. Това е като монголските орди. - Том
вече можеше да види и мъжете крайно вляво и крайно вдясно, по-широки в гърдите и облечени в
нещо, което изглеждаше като мек зимен камуфлаж в сиво и бяло. От случайните намигвания на
метал той знаеше, че са въоръжение, а някои, помисли си, може би носеха по-обемисти
боеприпаси, просто не можеше още да каже какви. - Нека пехотата обере куршумите.
- Нашите внуци като пушечно месо. - Джарвис се смълча за момент. - Плашещо е как се
движат, колко са тихи. - Още едно кратко мълчание. - Как ги контролира?
- Нямам идея. - Том все още се мъчеше да открие Фин, но не успяваше. Докато изгревът
или ездачите не дойдеха по-близо, той - вероятно целият в черно на онзи скопец - щеше да е
буквално невидим. Вместо това Том насочи бинокъла си отвъд, помитайки далечните могилки и
равнини.
- Може би влиза в главите им - раздраният глас на Крис беше приглушен. - Каза, че
сигурно им дава нещо, съдейки по очите им. Ами ако могат да чуят мислите му?
- Мога да приема това за изменените. - Том бавно огледа от дясно наляво. Нощта беше
започнала да се разнищва и посивява и той леко разфокусира погледа си по начина, по който би
се опитал да зърне далечна галактика. „Боже, моля те, нека са там!“ - Но това не обяснява
другите... - Той спря, когато долови оранжев проблясък в далечината. - Видях ги. На запад, близо
до линията на гората. Там има поток, все още заледен частично, но тече доста добре сега. Там
бих устроил моя лагер. - Том погледна към Крис. - Моментът е достатъчно добър да пратиш Пру
и момчетата си. Могат да стигнат доста бързо.
Кимайки, Крис се пресегна за радиото си, когато Джарвис каза:
- Том, виждаш ли онези, които се откъсват от основната група?
- Да, виждам. - Четирима мъже на коне преминаваха челната линия на Променените. Все
още беше твърде мрачно, за да види добре, но имаше много лошо предчувствие.
- Какво - попита Джарвис - правят те?
109
През последните няколко минути онова „давай-давай, върви-върви-върви“ беше нахлуло
здраво, изкарвайки въздуха от дробовете на Алекс. От дълбоката си пещера чудовището се
движеше по начина, по който червей се вмъква под кожата на презрял плод.
„Свършва ми времето.“ Леля ѝ винаги беше казвала, че времето лекува. Но времето ѝ беше
донесло само още хора, за които да се грижи и които да загуби. Риданието, което беше
преглътнала, се опитваше да изпълзи през гърлото ѝ. Искаше ѝ се единствено да вие, да счупи
нещо. Може би да застреля някого. „Спри, Алекс! Ти не си по-различна от тези деца.
Концентрирай се! Остават още Вълка и Питър. Крис също може да е в Рул. Трябва да им
помогнеш. Том не би искал да те види такава. Бъди силна за него!“
- Вземи това! - Навеждайки се от седлото, Алекс подаде спрингфийлда на Люк. Без
калъфа на пушката по-компактното узи щеше да е по-лесно за употреба. Затъквайки пистолета
на пазача - посинял „Колт Голд Кьп 45“ - на кръста си, тя сложи по един допълнителен пълнител
за двете оръжия в джобовете на панталоните си. Усети лекото бодване на безпокойство, че
нямаше време да потърси глок, но после го избута настрана. Колтът щеше да нанесе също
толкова щети. „Само помни да дръпнеш предпазителя!“ И все пак това, че нямаше глог, беше
като лоша поличба. - С него и с намиращото се във фургоните имате достатъчно храна и огнева
мощ.
- За бой? - гласът на Люк беше стегнат.
- Ако се стигне до там. - Денят настъпваше бързо. С първите вълни сребро, пръскащи се
по източния хоризонт, идваше достатъчно светлина, за да види колко стегнато и бяло беше
лицето на Люк. - Няма нужда да се стига. Вземете палатките, няколко фургона и се махайте