Портретът на един шпионин

Един по един премиери, президенти и канцлери започнаха да излизат пред медиите, за да оповестят публично предотвратяването на огромни трагедии. Американският президент се изказа последен. С решителна интонация той обяви, че е била елиминирана най-сериозната заплаха след атентатите от 11 септември. Освен това намекна, че предстоят още акции. Когато журналистите го помолиха да поясни как са били идентифицирани клетките, той отклони въпроса към своя старши съветник по въпросите на контратероризма Джеймс Маккена, който отказа да даде отговор. Вместо това категорично подчерта, че пробивът е бил постигнат, без да се прилагат тактически прийоми, използвани от предишната администрация. „Тероризмът се е развил - обяви Маккена. - Ние също.“

На следващата сутрин „Ню Йорк Таймс“ и „Уошинггьн Поуст“ публикуваха пространни материали, според които постигнатият успех бе плод на десетгодишно сътрудничество на разузнавателни и правоохранителни институции. В добавка и в двата вестника имаше редакционни коментари, възхваляващи „модерния подход на президента в борбата срещу глобалния екстремизъм“. По-къс -ио същата вечер по дискусионните студиа на телевизиите представителите на опозиционната политическа партия изглеждаха умърлушени. Президентът не само бе елиминирал опасна терористична мрежа, отбеляза един известен коментатор, но беше си осигурил още четири години начело на държавата. Президентската надпревара за изборите през 2012 г. бе приключила. Беше време да се мисли за следващата - през 2016 г.

Същата вечер директорът на ЦРУ свика висшия състав на общо събрание във футуристичната заседателна зала на Лангли, наричана Балона. Елис Койл реши, че няма да присъства. Подобни събрания, знаеше той, бяха предсказуеми като вечерите у дома с Нора. Щяха да бъдат произнасяни обичайните речи за възстановената гордост и за това, че ЦРУ най-сетне е намерило своето място след разпадането на Съветския съюз. Той бе слушал същите излияния от седмина предишни директори, всеки от които бе напускал Управлението, оставяйки го по-отслабено и по-нефункционално от предшествениците си. Без талантливи кадри, омаломощено заради непрекъснатата реорганизация на американската разузнавателна общност, Управлението сякаш беше руина. Дори и самият Койл, двуличник по професия, не бе способен да седи в Балона и да се преструва, че задържането на шейсетима заподозрени терористи е свидетелство за по-добро бъдеще. Особено след като беше наясно как точно е бил постигнат този пробив.