Звездни асове

След края на упражнението всички изглеждаха в приповдигнато настроение. Стрелянето с истински муниции се оказа забавно. Дори Габриела нямаше, чак толкова недоволен вид. Джери бе на седмото небе. За първи път откакто постъпи във флота се справяше добре с практическо упражнение. Алекс се радваше за него. Сякаш камък падна от шията му. Цялата тази работа с гоненето на Джери от отбора изключително много му тежеше в последно време.

Кадетите се насочиха към докинг-станция номер седем, откъдето щяха да вземат транспортна совалка обратно за „Оазисът“. Алекс имаше среща със Силвия. Чувстваше се развеселен след упражнението и си представяше, че двамата ще си прекарат страхотно, но уви, нова буря се задаваше на хоризонта. Когато се срещнаха в един от парковете на „Оазисът“, още от далече забеляза, че лицето ѝ е помръкнало. Тя го прегърна и едвам сдържаше сълзите си.

— Какво се е случило?! — попита почти уплашен Алекс. Двамата седнаха на една пейка и тя подпря глава на гърдите му.

— Не издържах! — отговори през сълзи Силвия.

— Кое? — той я притисна към себе си.

— Отношението на останалите… — тя вече ридаеше. — Става все по-зле.

— Какво точно стана?

— Казах им, че напускам отбора… — настъпи кратка пауза. — Никой не се опита да ме спре. Всички ме гледаха студено, сякаш само това са чакали, а някои дори открито се усмихваха.

— Това е ужасно! — промълви Алекс. Знаеше, че ако поне Бен и Беки бяха в отбора на Мадара, те щяха да се застъпят за Силвия, но за съжаление двамата не се класираха и това оставяше Силвия съвсем сама. През ума му мина и друга мисъл. Да се откажеш от мястото си в отбора е все едно да захвърлиш шанс за първокласна кариера като боен пилот на боклука. Кадетите от отборите получаваха винаги най-добрите назначения и имаха най-добри шансове бързо да натрупат опит и да се издигнат. Заради цялата тази драма, в която и той самият имаше пръст, Силвия можеше да пропусне тази възможност.