Звездни асове

— Хайде, пак! Джери има голямо подобрение и не трябва да го гоним от отбора.

— Трябваше отдавна да сме го сменили, за да има време новият човек да свикне с екипа и да е във форма за втория кръг на игрите.

След този кратък и не много приятен разговор те трябваше да отидат отново в стаята за инструкции, защото командир Кърт имаше нова задача за следващия час.

— Така, кадети, съвсем умишлено пренебрегвах частта от обучението ви, касаеща атакуването на наземни и стационарни цели, оказването на поддръжка на сухопътните сили и прочее — започна той с присъщия си ясен и отсечен тон. — Съсредоточавахме се единствено в космическия бой, където трябваше да отразявате други изтребители. Тактиката ми беше такава, тъй като знаех, че в първи кръг на игрите ще ви се наложи да правите само това. Във втори кръг обаче, нещата се променят, ще сте част от симулирано голямо сражение, заедно с останалите кадети, от всички родове войски, включително и сухопътните ни сили. Може да се наложи да атакувате наземни цели, и не искам да излезе, че не съм си свършил работата, тъй че сега ще тренираме това.

Всички направиха леко разочаровани гримаси, а Алекс забеляза как Габриела изпадна в тиха паника. Лицето и посърна и тя подпря чело на ръцете си. Той чудесно я разбираше, бяха го обсъждали многократно. Според нея оцеляването им по време на битката и крайната победа, зависят от това доколко ще могат да надвият кадетите от другите кръстосвачи в пряк двубой. Нищо друго нямаше значение, а сега това упражнение щеше да си е чиста загуба на време. Командир Кърт забеляза разочарованието по лицата на кадетите и каза с почти весел тон:

— Е, поне сега ще можете да стреляте с истински муниции! — последните думи предизвикаха въодушевление сред останалите, с изключение на Габриела, която вероятно продължаваше да смята това за глупост.

След края на инструктажа всички скочиха обратно в кабините на своите Хигруси и след секунди се озоваха в открития космос. Тъй като Седми флот не се намираше в близост до планета, за целта на упражнението щеше да се използва същата платформа, на която се проведе състезанието между пехотинците на „Перперикон“ и тези на „Дунав“ в миналия кръг на военните игри.

Кадетите летяха в бойна формация и по сигнал на командир Кърт всеки един от тях се спускаше самостоятелно, правейки заход към платформата. Целта беше да се поразят по пет стационарни мишени, представляващи големи бели квадрати с нарисувани върху тях концентрични окръжности с различен цвят. След всяко прелитане кадетът се връщаше във формацията и за да опита отново, когато му дойде редът. Време беше Алекс да изпълни първия си атакуващ заход към мишените. Имаше опит в подобно упражнение само от симулатора. Докато изпълняваше маневрата, следеше внимателно скоростта и ъгълът на атака, така че да се окаже в най-благоприятна позиция. Той обаче не прецени, че изкуственото гравитационно поле на платформата ще му придаде малко допълнителна скорост. Когато се озова на подходяща за стрелба позиция, Алекс летеше по-бързо, отколкото му се искаше. Трябваше да действа, за да не пропусне мишените. Натисна спусъка, намиращ се на щурвала и за първи път усети вибрациите предизвикани от истински плазмени оръдия, които, макар и учебни, притежаваха огромна разрушителна мощ. Чуваше се ритмично думкане от двете страни на кокпита. Като златисти стрели плазмените снаряди озариха пространството, насочвайки се към повърхността на платформата. След секунди започнаха да избухват около мишените, образувайки големи оранжево-кафяви кълба от огън и пушек. Алекс прелетя над тях и предприе издигане. Първата му атака приключи и трябваше да се върне във формацията. Командир Кърт му съобщи, че е успял да порази само една от мишените, което си беше разочароващо. Останалите кадети също не се справяха особено убедително. Хигрусите, за разлика от транспортните кораби и Страйкърите, не можеха да летят много бавно или да се задържат неподвижно над даден обект, така че да имат възможността спокойно да го обстрелват. Те трябваше да пикират и чрез умело насочване пилотите можеха евентуално да поразят наземната цел, докато прелитат над нея. В това се състоеше и трудността. Скоро Алекс разбра, че резултатът му всъщност е доста приемлив, тъй като при първия опит повечето кадети прелитаха по такъв начин, че серията снаряди минаваше някъде встрани от мишените. Той поне бе успял да постигне правилно направление на полета, докато пикираше. Габриела също порази една мишена. Изненада поднесе представянето на Джери. Освен, че заходи много правилно, той единствен прецени, че гравитационното поле на платформата ще окаже влияние на полета и го взе предвид, така че скоростта му беше точно толкова, колкото желаеше. За всеобщо учудване, Джери порази всичките пет мишени още с първия си опит. По радиостанцията се чуха специалните поздравления на командир Кърт нещо, което получаваха рядко дори най-добрите. По-нататък кадетите повтаряха упражнението, като с всеки нов опит се наблюдаваше видимо подобрение. На четвъртия път Алекс успя да порази всичките си пет мишени, което го накара да се почувства изключително горд. Разбира се, неговото постижение бледнееше пред това на Джери, който за всичките си опити не пропусна нито една. Алекс намираше това за наистина феноменално.