Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Не съм участвал в Голямата война с аркусианците — каза Арвин — но не мога да си представя да е по-ужасно!
Сетне дойде моментът, в който „Перперикон“ достигна до позицията на Седми флот, извън пределите на Тъмния сектор. Аварийни кораби се включиха в гасенето на големите пожари на кръстосвача. Цивилните и кадетите бяха евакуирани с транспортни совалки към „Оазиса“. Арвин и Златина останаха на борда, но Алекс, Зак, Мегън и Габриела, заедно с останалите кадети, трябваше да напуснат. В спомените му изплу гледката, когато совалката им кацна на докинг-станция номер шестнадесет и вратите се отвориха. Цареше истински хаос. Станцията беше препълнена от хора, имаше десетки носилки с пострадали, които биваха отнасяни от медицинските екипи и това допълнително затрудняваше движението. И тогава я видя. Яркочервеният цвят на косата ѝ се открояваше на фона на сивата тълпа. Тя се затича към него.
— Алекс! — извика Силвия, след което се хвърли в обятията му. Двамата се целунаха страстно, както никога досега. — Мислех, че съм те загубила!
— Ами! Не знаеш какво огнено шоу изпусна! — намеси се Зак с типична за него грубовата шега, която обаче успя да накара всички да се усмихнат.
По-нататък кадетите бяха настанени в хотел „Звезден Изгрев“, намиращ се на „Оазисът“. Квартирите им на „Перперикон“ известно време нямаше да са обитаеми. Никой не се оплакваше, тъй като хотелът имаше четиризвезден статут и предлагаше лукс, за какъвто не можеха и да си мечтаят във флота. Алекс прекара остатъка от деня заедно със Силвия. Неусетно го обзе чувство на спокойствие и блаженство. Когато се свечери, те плуваха в басейна на хотела, след това пиха коктейли в бара заедно със Зак, Мегън и Габриела. Тогава Алекс си помисли за превратностите на живота. До преди няколко часа се бореше със смъртта, притиснат в огнения ад на „Перперикон“, а сега пиеше коктейл заедно с най-прекрасното момиче, което някога бе срещал.
Алекс успя да подреди тези спомени в съзнанието си, докато се подготвяше за новия ден. Силвия все още спеше. Взе си закуска и седна пред компютъра в хотелската стая, за да провери какво ново има в старнет. Както се очакваше, битката на „Перперикон“ с аркусианците стана водещо медийно събитие в целия Земен Съюз. Алекс успя да изгледа няколко репортажа в Стартюб. Имаше интервю с капитана на един от отвлечените транспортни кораби. Той обясняваше, че след като са били нападнати и оръжията им извадени извън строя, аркусианците се погрижили да повредят двигателите.
— Мислехме, че това е краят, защото аркусианците никога не взимат пленници, а избиват всички до крак, но изумително, те използваха някакъв вид гравитационен лъч, за да ни завлекат към Тъмния сектор.
В този момент репортерът взе думата обръщайки се към водещия на предаването:
— Това всъщност е и най-необяснимото парче от пъзела, Джон. Знаем за засилената активност на аркусианците от известно време насам, за новата им космическа станция в близост до пограничната зона и за зачестилите атаки над флотски кораби. Остава мистерия обаче, какво всъщност се опитват да постигнат? Последният случай хвърля нова светлина показвайки, че целта на тези атаки може би е да бъдат отвличани човешки същества. Припомням, че всички нападнати през последната една година космически съдове превозваха голям брой хора на борда си.
— Прав си, Фил — намеси се водещият. — Тази нова тенденция в поведението на аркусианците ярко се откроява от досегашната им практика. В миналото те не проявяваха какъвто и да е интерес към другите раси, освен желанието да ги видят мъртви. По време на Голямата война, не влизаха в контакт с населението на превзетите от тях планети ами директно унищожаваха всяка форма на съзнателен живот бил той хора или Мараи. Никога преди не са взимали пленници, нито пък се оставяли да бъдат пленени живи!