Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Внезапни завършеци
Внезапни завършеци - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Внезапни завършеци

Электронная книга - «Внезапни завършеци». Краткое содержание книги:

13 истории от света на Първия законКрасив негодник — Ще оправдае ли полковник Глокта репутацията си на най-изтъкнат фехтовач и фукльо в Съюза?Малки добрини — Шеведая, най-добрият крадец в Уестпорт, е решила да загърби престъпленията, но една неочаквана среща ще обърка плановете ѝ.Идиотска задача — Колко трудно може да бъде да задигнеш нещо от Лисичия клан, когато се казваш Гушата и разполагаш с банда първокласни главорези?Омитане от града — Крадлата Шеведая и жената воин Джавра се забъркват в нови неприятности.Ад — Когато гуркулските войници обсаждат Дагоска, настава същински ад.Двама са малко — Докато пресичат тесен мост над дълбока пропаст, Шеведая и Джавра се сблъскват с Уирън Перкото и огромния му меч. Една среща, която ще завърши крайно неочаквано.На неподходящо място в неподходящ момент — Битките не са чак толкова лоши. Стига да си на страната на херцогиня Муркато, по-известна като Касапина на Каприл.И това ми било разбойничка — „Шай се изправи, цялата в рани и синини, и изплю насъбралия се в устата ѝ пясък. През последните месеци се беше нагълтала с достатъчно пясък и имаше мрачното предчувствие, че този няма да е последният.“Вчера, близо до село наречено Барден… — Северняците и южняците влизат в нова схватка. Схватка, от която ще спечели само един фермер.Трима са много — Само глупак би откраднал нещо от най-добрата крадла в Стирия. Но понякога нещата не са такива, каквито изглеждат…Свобода! — Или как Дружината на Милостивата ръка, под командването на Никомо Коска, освободи град Ейвърсток от бунтовническата заплаха.Трудни времена настанаха — Всичко, което Карколф иска, е да достави една пратка невредима. Но над град Сипани се е спуснала мъгла, а в мъглата дебнат крадливи копелета…Да създадеш чудовище — Бетод е уморен от продължителната война и мечтае за мир с Гърмящия. Има само един проблем — най-добрият му воин, Деветопръстия, е пристрастен към мириса на кръв. И не дава пет пари за някакъв си мир.Абъркромби пише фентъзи като никой друг.„Гардиън“Изумителен автор.Дж. Р. Р. Мартин
1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 122
Перейти на страницу:

— Ами защо не помислиш върху това?

Дружелюбния бавно кимна.

— Ще помисля.

— Видя ли по пътя насам двама пиещи северняци?

— Видях двама северняци. Единият четеше книга.

— Сериозно? Книга?

Дружелюбния сви рамене.

— Читатели има навсякъде.

Тя обиколи навсякъде, като пътьом отбеляза колко разочароващо малко богати клиенти има, и прецени, че тазвечерната печалба ще е незначителна. Ако единият от северняците четеше книга, значи, се беше предал. Дълбокото пиеше едно от най-хубавите ѝ вина направо от бутилката. Други три празни се въргаляха под масата. Плиткото пушеше лула с чага и беше усмърдял силно навсякъде. Обикновено Борферо не позволяваше такива неща, но за тези двамата беше принудена да направи изключение. Нямаше никаква представа защо банката беше решила да наеме толкова отвратителни типове. Но смяташе, че богатите хора не бива да дават обяснения.

— Господа — каза тя, докато се настаняваше в стола.

— Къде?

Плиткото се разсмя с дрезгав глас. Дълбокото бавно надигна бутилката и презрително погледна брат си.

Борферо продължи с делови тон, спокойно и търпеливо:

— Казахте, че вашите… работодатели ще са много благодарни, ако им доставя… един определен предмет, който споменахте.

Северняците живнаха и се наведоха едновременно напред, като придърпани с едно въже. Ботушът на Плиткото закачи една празна бутилка и я търкулна по пода.

— Ужасно благодарни — каза Дълбокото.

— И каква част от дълга ми ще бъде забравена от тяхната благодарност?

— Целият.

Борферо почувства как кожата ѝ настръхна. Свобода. Може ли да е наистина това? Което лежеше в джоба ѝ в момента? Но не биваше да позволява на високия залог да я прави небрежна. Колкото по-голямо е възнаграждението, толкова по-предпазлива трябва да е.

— Дългът ми ще бъде отписан?

Плиткото се наведе още повече напред и прекара дръжката на лулата през гърлото си.

— Убит — каза той.

— Унищожен — изръмжа брат му, който се оказа също толкова близо от другата ѝ страна.

Изобщо не се наслаждаваше на близкото съседство на тези покрити с белези, груби физиономии на убийци. Дъхът им само бе достатъчен, за да я довърши.

— Отлично — изписка тя и постави пакета на масата. — В такъв случай незабавно ще отменя плащанията по лихвата. Моля, предайте поздравите ми на… вашите работодатели.

— Разбира се. — Вместо усмивка Плиткото демонстрира острите си зъби. — Макар да не мисля, че поздравите ти ще означават нещо за тях.

— Не го приемай лично, а? — Дълбокото не се усмихна. — Просто нашите работодатели не се интересуват особено от поздрави.

Борферо си пое рязко дъх.

— Трудни времена настанаха.

— Така си е, нали?

Дълбокото се изправи и грабна пакета с грамадната си лапа.

Щом излязоха на улицата, студеният въздух сякаш зашлеви плесница на Дълбокото. Сипани и така не беше особено приятен, но освен всичко останало имаше склонност и към такива изненадващи промени на времето.

— Трябва да си призная — каза Дълбокото, след като се прокашля и се изплю, — че лекичко съм се напил като талпа.

— Аха — рече Плиткото и се оригна, взрян в мъглата. Поне тя се беше поразсеяла. Доколкото е възможно в този адски мрачен град. — Отбележи обаче, че това не е най-добрата занимавка, докато си на работа.

— Прав си. — Дълбокото поднесе пакета към светлината, ако това изобщо можеше да се нарече светлина. — Но на кого би му хрумнало, че просто ей така ще ни падне в ръцете.

— Ако зависеше от мен, аз не бих могъл. — Плиткото се намръщи. — Или може би… не зависи?

— Нали щяхме само по чашка — каза Дълбокото.

— Едната чашка има навика да се превръща в няколко. — Плиткото нахлузи на главата си тъпата си шапка. — И така, ще се поразходим ли до банката?

— С тая шапка изглеждаш като шибан идиот.

— Ти, братко, направо си се вманиачил на тема външен вид.

Дълбокото не отвърна нищо, само изсумтя.

— Според теб наистина ли ще заличат дълга на тази жена?

— Засега може би. Но нали ги знаеш какви са? Задлъжнееш ли веднъж, цял живот оставаш длъжник.

Дълбокото отново се изплю и сега, когато уличката вече не се поклащаше толкова силно, тръгна със залитане напред, стиснал здраво пакета в ръката си. Нямаше никакво намерение да го прибира в джоба си, откъдето можеше да го задигне някой дребен негодник. Сипани беше пълен с крадливи копелета. Предишния път, когато беше тук, му задигнаха хубавите чорапи и по пътя към дома си беше сътворил две изключително неприятни пришки. Че кой ще тръгне да краде чорапи? Стирийските копелета. Така че той държеше здраво пакета. Хайде сега дребните шибаняци да се опитат да му го вземат.

1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)