Внезапни завършеци

— Махай се от шибания път! — изрева Гренти.

— Ти ли си Фалоу?

Човекът свали качулката си.

— Това е жена — каза Гренти.

И наистина беше жена, с дебела, мускулеста шия, ъгловата челюст и късо подстригана рижа коса.

— Аз съм Джавра — рече тя, повдигна брадичката си и им се усмихна. — Лъвицата от Хоскоп.

— Може да не е наред с главата — рече Гренти.

— Избягала е от лудницата малко по-нататък.

— Веднъж избягах от лудница — каза жената. Имаше странен акцент, който Фалоу не можеше да определи. — Е… всъщност беше затвор за магьосници. Но някои от тях бяха полудели. Разликата е съвсем недоловима, разбира се — повечето магьосници са най-малкото ексцентрични. Всъщност това няма значение. У теб има нещо, което ми трябва.

— Така ли? — рече Фалоу и се опита да се усмихне.

Вече не се притесняваше толкова. Първо, тя беше жена, и второ, очевидно беше куку.

— Не знам как да те убедя, защото не умея да говоря сладко. Това ми е отдавнашен недостатък. Но за всички ще е най-добре, ако ми го дадеш доброволно.

— Ще ти дам аз нещо доброволно — каза Фалоу и останалите се разхилиха.

Но не и жената.

— Това е пакет, увит в кожа, около… — Тя вдигна едната си голяма ръка с разперени палец и показалец. — Пет пъти по-дълъг от чепа ти.

Щом знаеше за пакета, това беше проблем. А и на Фалоу не му харесваше да се шегуват с чепа му, на който не помагаха никакви мазила. Той престана да се усмихва.

— Убийте я.

Тя блъсна Гренти в областта на гърдите или може би го удари, всичко беше размазано. Очите му се опулиха, той издаде странен звук и застина, извадил меча си наполовина. Целият трепереше.

Вторият охранител — мъж от Съюза, голям колкото къща — замахна с боздугана си към нея, но закачи само плаща ѝ. Миг по-късно се разнесе вик на изненада и той прелетя с краката нагоре през улицата и се вряза в стената. Безчувственото му тяло се свлече на земята под дъжд от прах и върху него се посипаха парчета мазилка и натрошени тухли.

Третият охранител — осприец с чевръсти пръсти — хвана метателния си нож, но преди да успее да го хвърли, във въздуха профуча боздуган и отскочи от главата му. Той се просна без звук с разперени ръце.

— Наричат се антирийски колони.

Жената опря показалец в челото на Гренти и леко го бутна. Той падна на земята и остана да лежи в мръсотията, все така вдървен, все така треперещ, все така оцъклен и взиращ се в нищото.

— Това беше с едната ръка. — Тя вдигна другия си огромен юмрук и отнякъде беше извадила прибран в ножница меч, по чиято дръжка проблясваше злато. — Сега ще извадя този меч, изкован в древните времена от метала на паднала звезда. Само шестима души са оживели, след като са видели острието му. То ще ви се стори невероятно прекрасно. А след това ще ви убия с него.

Последният охранител размени бърз поглед с Фалоу, после хвърли брадвата си и побягна.