Внезапни завършеци

— Ето го, както обещах.

Тя показа осветения от старата лампа пакет, който лежеше на старото ѝ писалище. То беше напукано и покрито с петна, а позлатата му беше започнала да се лющи, но си оставаше хубава мебел, която още доста време щеше да служи. Също като Старата Грийн, помисли си тя.

— Изглежда ми доста малък за толкова суетене — каза Фалоу, сбърчи нос и хвърли на писалището една кесия, от която се разнесе звън на монети.

Старата Грийн я сграбчи, отвори я и веднага се захвана да брои.

— Къде е твоето момиче Киам? — попита Фалоу. — Къде е малката Киам, а?

Раменете на Старата Грийн се напрегнаха, но тя продължи да брои. Щеше да брои, дори да беше в бурно море.

— Навън, работи.

— Кога ще се върне? Харесва ми. — Фалоу се наведе напред и продължи с приглушен глас: — Бих могъл да взема адски добри пари за нея.

— Но тя е най-добрата ми работничка! — каза Грийн. — Има и други, от които можеш да ме отървеш. Какво ще кажеш за това момче Сифкис?

— Какво, тоя киселяк, който донесе пакета?

— Той е добър работник. Силно момче. Издръжлив. Може да гребе на някоя галера, бих казала. Дори да участва в боеве.

Фалоу изсумтя.

— В ямата? Това дребно лайно? Не мисля. И предполагам, че за да започне да гребе, ще се наложи да бъде добре подгрят с камшика.

— И какво? Те имат камшици, нали?

— Сигурно имат. Щом трябва, ще го взема. Него и още трима. Другата седмица заминавам за пазара в Уестпорт. Подбери ми ги, но само не ми давай от шлаката.

— При мен няма шлака — каза Старата Грийн.

— Имаш само шлака, проклета измамнице. И какво ще кажеш на останалите в люпилото, а? — Фалоу премина на превзет тон. — Че са станали слуги на знатни хора, че живеят с конете на фермата, че ги е осиновил самият шибан император на Гуркул или нещо подобно, а?

Той се изкиска и на Старата Грийн внезапно ѝ се прииска да извади ножа си, но напоследък здравият разум надделяваше.

— Ще им кажа каквото трябва — изръмжа тя, като продължаваше да брои монетите.

Проклетите ѝ пръсти вече не бяха толкова бързи, както някога.

— Действай, а аз ще се върна за Киам друг път, а?

И Фалоу ѝ намигна.

— Както искаш — каза Грийн, — както кажеш. — Обаче, така или иначе, щеше да задържи Киам при себе си. Не можеше да спаси много, не беше толкова глупава, че да си го помисли, но можеше да спаси поне един и на смъртния си одър да каже, че е направила поне това. Сигурно никой нямаше да я слуша, но тя щеше да си го знае. — Всичко е тук. Пакетът е твой.