Часовникът на Пандора
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-29-7
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Ужасът в „Щамът Андромеда“ на Крайтън.
Политическите машинации във „Версия Пеликан“ на Гришам.
Един самолет, отхвърлен от света. Едно надбягване с времето, неизвестността и смъртта
— Чу ли? — попита Ръсти със сподавен глас.
— Първо чух силен трясък, после някой се развика, че самолетът е ударен и… неуправляем.
— За бога, Шери! Те го свалиха! Горкият човек не искаше да ми повярва, след това видя нещо и явно реши да ме послуша, но вече беше късно.
Ръсти преглътна. Представи си как самолетът се сгромолясва в тъмните бездни на Атлантическия океан и стомахът му се сви на топка. Беше свидетел на изстрелването на „Чалънджър“ в Кейп Канаверал и заедно с хиляди други хора видя как совалката изведнъж лумна в пламъци и се взриви във въздуха, а разбитите й части се понесоха бавно, почти лениво, към океана. Тогава с ужас си мислеше, че миг преди експлозията екипажът в кабината е знаел за предстоящия край, но не е могъл да направи нищо. Сега сякаш всичко се повтаряше, само този път очи в очи със смъртта щяха да се срещнат над двеста и петдесет души.
— Защо не пробваш пак? — прекъсна мрачните му спомени Шери.
Той я изгледа безмълвно.
— Сериозно говоря. Опитай пак… за всеки случай.
Ръсти кимна примирено и взе телефона. Беше сигурен, че усилията му ще са напразни.
Юри изпсува отново и отмести ръка от бутона. Защо да хаби ракетата? „Куантъм“-66 се бе покрил успешно в облаците.
Нищо де, какво пък толкова? — опита се да се успокои. Ще се спусне и той и рано или късно ще го открие. И тогава като го подгони…
Оставаха му три ракети. Дори боингът още да се държеше във въздуха, нямаше да изтрае много дълго.
— А сега какво, Джеймс? — попита нервно Роб, след като слязоха под облачното покритие.
— Той сигурно ще ни последва. Няма да повярва, че наистина сме паднали. Смятам да се спуснем съвсем ниско и да се правим на умрели. Ще стискаме палци радарът да не ни улови. Това е единственият ни шанс.
— Хиляда и осемстотин метра — доложи Роб. — На деветстотин ще трябва да намалиш снижението.
— Ще го намаля на шестстотин.
Роб прехапа устни. Летяха бясно с повреден самолет. Ако Холанд не изчислеше всичко до секундата, нямаше да излязат от снижение, без да се разпаднат или да се разбият в океана.
— Ето, Джеймс, шестстотин! — развика се той. — Стига толкова, Джеймс! Потегли щурвала! Потегли щурвала, моля те!
Холанд започна да тегли щурвала, но той се придвижваше изключително трудно. Боингът потрепери от приложеното усилие, но продължи да се спуска стремително. Холанд задърпа още по-силно и на челото му изби пот. Не можеше да отпусне щурвала, защото щяха да се забият право в океана.
Навън бе пълен мрак — нищо не се виждаше през прозорците. Налагаше се да пилотира само по прибори, и то най-внимателно. Ако тръгне да хоризонтира прекалено рано или на прекалено високо, ракетата ще улови сигнала от двигателя и ще ги взриви. Холанд знаеше, че нападателят ги следва и готви нов удар. За да го избягнат, трябваше да се снижат поне до шейсет метра над вълните.
Радиовисотомерът сигнализира, когато пресякоха 300 м. Вертикалната скорост намаляваше, но от силното трептене трудно се отчитаха показанията на приборите.
— Сто и петдесет метра! — крещеше Роб. — Давай, Джеймс, хоризонтирай!
Холанд лашна щурвала с все сила и самолетът целият се разтресе.
Юри Стеблинко заподскача от вълнение, когато целта се появи отново на екрана, но после тя бързо избледня и изчезна. Потърси я от двете страни по курса, след което направи вираж, но не откри нищо, освен слабите отразени сигнали на океанските вълни и продължи да се спуска. Гълфстриймът проби облаците на 900 м височина и се шмугна в непрогледния мрак.
Разбира се, светлините на боинга бяха изгасени и тъмният му силует би се слял с катраненочерната повърхност на океана.
Изведнъж някаква светлинка проблесна отдясно в далечината и Юри веднага зави натам. Радарът не реагира, но светлината се очертаваше все по-ясно. Когато я приближи обаче, Юри видя, че всъщност са множество ниски и неподвижни светлини, явно най-невинен параход.
Зави обратно по посока на първоначалния курс, но на радара нямаше и следа от боинга.
А дали все пак не бе успял да ги порази? Може ракетата да е влязла в двигателя, преди да избухне, и затова експлозията да беше толкова слаба. Току-виж, „Куантъм“-66 вече лежи кротко на дъното на океана…